Сезона на безумията

Тази седмица пак започнах да сънувам глупости. Обикновенно сутринта вече нищо не помня (и явно по-добре), но остава онова това-не-може-да-е-истина чувство.
Тази сутрин се събудих някак си погнусен и втрещен. Изчаках около 10-тина минути, за да ми се размие съня и влязох да се къпя, вече не толкова стрестнат от душа и нещата, които биха могли да се случат в една баня, в някоя паралелна действителност.
Ето и съня:
Докато се любувам на обливащата ме вода от канала започна да си преправя път една хлебарка! Ха! Гад мръсна! Къде си мислиш, че отиваш?! Хванах слушалката (нямаме слушалка в нашата баня) и насочих струята към натрапницата. Вместо да пропълзи обратно, гадината не само, че излезе цялата ами започна и да се кефи на водата. Обръщаше едната после другата си страна, разперваше крилца, така че струята да измие хубаво плешките и, пърхаше доволно с антенки докато в един момент без да се усетя беше придобила размер на тримесечно пони. Тогава ми направи и своето предложение (телепатично).
- Хайде да правим секс...
- Хъх! Ти си хлебарка!!
- Хайде, моля те. Толкова е хубаво.
- Кое?! Да го направя с хлебарка ли?!!!
- Ще ти направя свирка.
- А не, не, не!!! Ти си... толкова си ръбата и остра... ОСВЕН ТОВА НЕ СЪМ СОДОМИСТ!!
- Не се притеснявай, аз не съм животно, аз съм насекомо.
Събудих се! ОХ! ЪХ! Кошмар!

Явно нещо не ми е наред. Сигурно ми трябва повече секс... или по-малко? Или просто трябва да посетя специалист. Как ли би реагирал един специалист ако му разкажа нещо подобно?
Разгледах разни съновници в нета и си направих самоанализ.

"Ако видите хлебарки в съня си, означава че имате нужда от промяна и пречистване на духовния си и емоционален образ. Трябва радикално да промените важни аспекти на живота си."
Това добре. Съгласен съм. Имам нужда. Но защо не излязоха поне 2 от канала?! Явно не е това.

ХЛЕБАРКА - Ако сънувате или убивате хлебарка - досада, ако са много - неприятности.

Хммм. А ако правя секс с нея? Сигурно се тълкува, че ще правя секс с хлебарка.

ХЛЕБАРКА - Много пари.
ХА! Бинго! Е, това е моето тълкуване :)))
Вече се чувствам някак си по-спокоен и по-нормален. Но имайки предвид съня явно ще прееба многото пари... или по-скоро ще съм на път да го направя :)))

И за да е по-пълноценен поста ще ви предложа да се позабавлявате с Малката хлебарка :)))

P.S. Честит ми имен ден. За пръв път от 31 години насам някой ми го честити. И то не един а цели 3-ма души. Благодаря :)

Alice In Chains

Малко предистория:
Навремето в Плевен можеше да си купиш касетки само от Unison, които си бяха чиста проба озаконени пирати. Там можеше да намериш всякакъв вид боклук. Но ако търсиш нещо качествено, което са го слушали шепа хора отиваш в БУНКЕРА! За 2 лв. правеха запис от касетка на касетка а за 5 от CD на касетка ;) смятай. Там за пръв път записах моя DIRT на касетоносител. Първия път като го слушах въобще не ме изкефи. Но понеже бях дал пари го изслушах втори път... май става. След тртетия път започна да ме кефи. След това всяко прослушване проникваше дълбоко под кожата ми и така остана и до наши дни. С ръка на сърцето мога да кажа, че съм ултра фен на тази група.
Когато през 2002 г. научих за кончината на Layne Staley (вокала) се депресирах много повече от колкото след смъртта на MJ наскоро...

Та така. Alice In Chains издават нов албум... с нов вокал. Вижте новия клип тук.
Гледах го. Саунда е същия (евала). Вокала се опитва да направи бледо подобие на Лейни и въпреки всичкия мастеринг нещо липсва.
Layne беше уникален като глас и харизма. Групата вече никога няма да е същата!
Поне да си бяха сменили името, за да стана фен на нова група. Ще ме прощават, но аз няма да съм фен на новите Alice In Chains!
R.I.P. Layne!

И за да разберете за какво говоря ето и два мои любими клипа от миналото, когато Layne беше жив. Предполагам всички ще харесате повече втория клип, но с пърия съм закърмен :)))

Размисли върху еволюцията

Днес шефката ми, която има панически страх от кучета ни показа новата си придобивка. Кучегон (доста дебилно наименование, нещо като драснипаликлечица). Та както подсказава името на нещото, това е устройство, което гони кучетата заради високочестотния звук, който издава. Този звук е недоловим за хората, но побърква кучетата. Издава звук от порядъка на 25 000 Hz. Чувствителноста на човешкото ухо е в диапазона от 17 до 20 000 Hz.
На майтап взех нещото, насочих го срещу ухото си и го пуснах. Освен, че чух звука имах чувството, че някой ми заби пирон в ухото, завъртя го и се опита да го забие още по-надълбоко!
Първата ми реакция беше да се изцъкля (WTF!). Пробвах пак. Същия резултат. Шефката и колежката ме гледаха изумено. "Не може да го чуваш. Хората не го чуват!" Е, да, хората. Пробвах и да го насоча към другото ухо (лявото). Там положението беше дори по-зле. Нещо съм се сбъркал с около 5 000 Hz.
Една малка душичка ми каза, че имам суперпауърс (о, йе), но според мен просто не съм еволюирал до света на хората и съм си останал в животинското царство :) Което пък може и да си е плюс ;)

Изглед от офиса

Ъх!

Не мога да си гледам блога, деба! Отврат! Ще повърна!
Затова сега ще изместя последната постната гнусотия с нереални и красиви неща, които те карат да се чувстваш щастлив :)

Реалността

Преди малко отидох да си взема бира от нон-стопа до нас. Взех си бира. Пиейки я видях... разни хора.... казаха - ела с нас! Не! Нямам работа с вас! Аре ела поне да ни пазиш!
... Шибани наркомани! Аре поне да си взема фотоапарата?
- Няма време!
- ОК! Ще действам с подръчни средства...

Търсейки вената, която вече я няма!


След всичко, което (пак) видях се радвам, че съм пушил само трева...

Autechre и нощта

Пуснах си дискографията на Lamb, за да подгрея малко за Park Live Festival другата седмица. Не ги бях слушал от доста време. По някое време дойдоха ремиксите. Губейки си времето пред компютъра на фона на музиката (да, обикновено си губя времето пред компа, защото имам разни надомни проектчета, които ме мързи да довърша) изпаднах в едно много специфично състояние, което само една група на света може да ми го докара. Нали знаете как определената музика носи определено настроение - позитивно, депресивно, надъхващо, апатично, меланхолично, тъпо и т.н. Погледнах уинампа и - ами да! Autechre с микс на Gold.
За пръв път ги чух някъде 1995 година. Роб Браун и Шон Буут правят толкова експериментална музика, че според мен не може да се впише в нито един жанр.
Всеки път като ги слушам отнасям яко в някое необятно и непознато измерение носещо неопределени и загадъчни емоции. Толкова неопределени и загадъчни, че чак страх да те хване :) Много подхождат на много късната вечер и много ранната сутрин в урбанистична обстановка.
Не знам... може би аз съм сбъркан...





И разбира се психарията няма да е пълна ако не намесим и Chris Cunningham, който прави клипа на Second Bad Vibel

Facebook идиотизми

Спомням си как през януари 2008 писах в един свой пост, че не разбирам каква е идеята на Facebook, и че не мисля да го ползвам. Малко повече от година след това, вече прекарвам доста голяма част от времето си в "клюкарника". Усещам вече някакъв вид пристрастеност към "социализирането". Някак си воайорско-извратена започна да ми се вижда цялата работа. Жизнено важно е да видя какво имат да кажат хората във френдлистата ми, какво мислят, както чувстват, какво снимат и на какво се смеят. Да не забравя да си обера готовата продукция в градинката преди да е изсъхнала и да насадя нова. Да свърша малко работа с "Мафията" ми и да купя някой друг 5 звезден хотел. От друга страна вече ми е супер тъпо да ме канят в безмислени групи, да правя супер тъпи тестове, да ми пращат усмивки, прегръдки и целувки.

Идеята за воденето на социален живот по този виртуален начин вече яко се е изкривила. Когато споделяш нещо с много хора си един човек (готин, забавен, интелигентен или просто простак), докато когато си говориш само с един човек си повече себе си (или поне се правиш на това, което си спомняш, че си). Но като се замисля то и в живота е така :)))


Ползвайте Facebook, но не прекалявайте. Със всяко нещо в живота е така. Хероин, алкохол, секс... прекалиш ли и става свинска история.
Но пък вижте и какви истини могат да се научат от бука :)))


А сега въпроса е: да го постна ли като линк в бука или да си го оставя само най-близките ми хора да го четат? :))))

Празници+алкохол+глупости

Цяла седмица почивка. Предпоставка за омазване и осиране. Този вид действия могат да бъдат много забавни, идиотски, агресивни, депресивни или опасни.
Забавлявайте се много през почивните дни и никога не шофирайте (или поствайте в блога си) в състоянието на този сладък сръбски дядо :)))

Скука 2

Днес пак беше един от онези дни, в който нямах никаква работа. Седя и блея. Времето минаваше супер бавно, за разлика от друг път, когато гоня дедлайн и не стига. Скороста на стрелката на секундарника от виртуалния часовник на Google Desktop се изравни с тази на минутите, което само потвърждава теорията на Айнщайн, че времето е относителна величина.
Днес използвах фотошопа за нещо, което никога не съм го ползвал. Анимация :) Така убих около 2 часа и избягах от скуката. Резултата е плачевен, но за първи опит в анимацията важи :)


Ех, ако можех и да рисувам...

За дупките, вселената и всичко останало

Преди известно време говорих на Бла, че изпадам в някакви периоди на постване и на не-постване. Понякога периодите на "не-постване", продължат дълго, но за сметка на това в периодите на постване може да се случи... да се случи.... кво пък може да се случи. Примерно да дойдат вогоните. Та и в живота е така. Понякога постваш а понякога хич не го правиш. Причините за неправенето са:

а) много работа
б) мнооооооого работа
в) апатия
г) ебало си е майката всичко

Обикновено отговаряш на "г" когато положението е много зле. И все пак е по-добре да го осъзнаеш преди да си посегнал към капачката, лъжичката, лимонтозото, запалката и .... спринцовката.
Обикновено ги избягвам тези състояния, защото много мразя да изпадам в дупки. До сега идеята ми беше "ако падна в дупка да спра да копая", но днес един човек, на който му обещах да не го намесвам в междублоговото ми пространство за зло или за добро, ми даде идеята, че всъщност е по-добре да си изкопаеш дупката до край, да видиш какво има там и след това да излезеш от нея.
Навремето по "хоризонт" чух сентенция за блус музиката - "Когато си тъжен тя ти дава надежда и те изправя на крака."
Бих казал същото и за джаз музиката (много зависи от джаза).
Един вид изкопава останалото, до което се стремиш и след това ти прави стълбичка за нагоре :)
Много яко!

8-мият ден

Хронология на празника:
Колата казва - бръм б б б б
Лифтът казва - бжжжжт бжжжжт бжжжжт
Ушите казват - пук пук
Вятарът казва - фиуууууу
Снегът казва - хрус хрус хрус
Сноуборда казва - хрус хрус фиуууу
Сноубордистът казва - туп! аааааааа
А жената казва - ах! АХ! ЪЪЪАААААХХХХ!

Честит празник, мили жени. Ние ви обичаме целогодишно. Не се втелясвайте за един ден.

P.S. След като вече влизаме безвъзвратно в матриархата, мисля, че празника на жената трябва да бъде подменен с празник на мъжа :)

Sun is shining

Тази сутрин се събудих отново. Слънцето надничаше плахо през прозореца и внимаваше да не обезпокои съня ми. Нека спи си казваше. Аз съм тук и ще го чакам да се събуди. Усмихна ми се когато отворих очи и аз му отвърнах със същото. Изпитах същото чувство, както когато бях малък и ми подариха лего. Нямах търпение да се събудя и да си играя. Бях забравил какво е. Малките неща са важни. Те правят човека щастлив.

Благодаря :)

David After Dentist

или казано по друг начин - с какво, по дяволите надрусахте Дейвид?!

The Lord Of The Boards

Да. Това съм аз. А това ще е новата ми тениска, и тя е... MY PREEEEEECIOUUUUS... Измайсторих си я специално за Безбог :) Сега като си я сложа и ще стана просто най-добрия на света и ще завзема всички писти в средната земя! хохохохохохо.

www.faceinhole.com

Ако се чудите как да убиете малко време в събота сутрин.
Избираш си снимка с дупка. После си избираш снимка, с която да запълниш дупката. Натамъняваш я и хоп, готово.
Виждате мен с жена ми и жаба с права коса :)

Potato Art

Снощи варих картофи в една стара и болна тенджера. Стара, стара да е... колко да е стара, ама е бая стара.
Картофите бяха сварени успешно и пристъпих към следващата стъпка - изцеждане на водата. Хванах тенджера за единствената останала дръжка и с грациозно движение я повдигнах с идеята да я занеса към мивката. На десетина сантиметра от котлона дръжката се откина и тенджерата умря. Умирайки обаче тя реши да завлече и мен в бездната. Случи се нещо, което ми се случва за втори път. Залях си ръката с още вряща вода. Последствията бяха същите както, когато се залях за пръв път. Т.е. абсолютно НИКАКВИ!
Болеше много, но дори не ми се зачерви кожата. Това малко ме плаши, но се радвам разбира се, че нямаше последствия.
Сисиката предложи следващия път да пробвам с нещо, което кипи на по висока температура - олио, стомана... Обещавам да не я слушам.
От разлятата вода по котлона се образува и този... тази... това страховито нещо, което ми бие малко на перхидролен вуду индиянец.