сряда, август 16, 2006

Открийте разликите

Buksy rulez

Да! Това съм аз. 2 години разлика. ЕГН-то май си казва думата. Също така и метаболизма и обмяната на веществата. Имам чувството, че даже и черепа ми е порастнал...

понеделник, август 14, 2006

петък, август 11, 2006

Ети в София

Вчера Етката се прибра. Има приятен загар. Опекла си е циците. Дънките вече може да си ги носи и без колан. Напихме се и заспахме. На морето има сладки сърби на 18... карай да върви.

понеделник, август 07, 2006

Пътепис

Buksy rulez

ПЛАНИНАТА
Понеделник! Пак на работа деееба :( Трудно се свиква.
Както и да е. Ето как се разви отпуската ми.
Тръгнахме за Кресна с влака на 24.07.06 в 7:25ч. в следния състав: Ваня, братовчетката на Ваня - Николина (Ники), една приятелка на братовчетката - Николина (Нина), Аз, бат Сашо и Гого. Във влака се натъкнахме и на Ники (Ники къщата, Ник Кейв). Той беше тръгнал също към Пирин, само че в друга посока. Беше с един негов приятел и слязоха на Благоевград и от там към Банско, и от там към Котешкия рид. През това място не минават туристи, защото за да минеш по него трябва да си изруд. Представлява нещо като кончето, но в най-лошата му светлина. Екстремизъм да си ебе мамата.
Та така. На кресна намерихме транспорт. Един бус ни качи до едно място на 500м. надморска височина и от там ни започна пътя към х. Синаница. Ако го бяхме катерили щехме да си останем някъде по средата на пътя. Беше бая жегаво. От мястото вървяхме 8км. по черен път и когато се изморихме прилично започна същинското качване към хижата. На табелката пишеше 3ч., което значи, че за нас са поне 5ч. Така или иначе на можахме да стигнем до хижата :) Изгупихме маркировката по едно време и докато я намерим пак вече беше почнало да се стъмва. Опънахме палатки до пътеката на по-малко от 1ч. път от хижата.
Н а следващия ден тръгнахме към х.Каменица. На Синаница спряхме за около час да хапнем и да съзерцаваме невероятната красота на това място. Хижата се намира до едно езеро, което е разположено в подножието на огромен циркус. На път за Каменица ни заваля. Не беше нещо сериозно. Тогава за пръв път си сефтосах дъждобрана. Добра работа върши един дъждобран. На Сашо дъждобрана се намираше на дъното на раницата му и не можа да изпълни функцията си да брани от дъжд, затова Сашо се скри под един камък с двете Николини, точно на 4мин. от заслона "Спано поле". Там спахме вечерта в едни бунгала, чиито покриви бяха боядисани като червени мухоморки. До Каменица не стигнахме и по-добре, защото после требваше да катерим повече. На следващия ден тръгнахме към Тевно езеро. По пътя се натъкнахме на някъв пастир с 3 овчарски кучета - едно с неопределена порода, един пекинез и детето на пекинеза, което приличаше на пекинез ама не точно... На Тевно както винаги беше страхотно. Имахме късмет и не ни валя през ноща, но затова пък имаше бая купести облаци. С Ники се засякохме там. Аз направих опит да се изкъпя! Баните са ги махнали за съжаление и трябваше да се мия в кенефа над една огромна дупка за екскременти. Бях си приготвил и 2 шишета с езерна вода, която се опитах да затопля на слъце. Нямах голям успех. Няма да разправям как се мие сапун от топки и гъз с "мека" вода с температура около 10 градуса! Следващото ми "къпане" беше в морето... През ноща до палатките ни дойдоха да пасът некви коне. Нямам против стига единия да нямаше камбанка на врата, която да дрънчи постоянно! Чуваше се и конско преживяне... По някое време започнаха да ровят и в нашите тенджерки и тогава Гого стана и ги изгони с псуване. Девойките спаха в заслона и казаха, че било ужасно горещо.
След Тевно потеглихме за х. Вихрен. За мен това е най-якия преход в Пирин. Качваш се на билото, по което вървиш около 3ч. и на всякъде около теб се разкриват невероятни гледки! Минава се и през малкото конче, което на места си е доста екстремно. След това има едно безумно слизане по едни каманаци да си ебе мамата. На хижата пихме бира с Гецата. Девойките се изкъпаха. Гого също. Лагерът за през ноща ни беше на същото място над хижата, където спахме преди 2 години... май. Сутринта с Гецата станахме първи, оправихме багажите набързо и потеглихме на атака към връх Вихрен. Другите не искаха. Те трябваше да ни чакат в подножието на върха. Сашо ни даде апарата да снимаме. Снимахме, снимахме и ни свършиха батериите точно на върха... Тъпа работа. Върха го катерихме без раници. Имаше места, където ти трябват катерачески умения. Яко. Горе беше ебахти комерса. Имаше 20 човека сигурно. Като слязохме долу ни чакаха Сашо и Ваня. Ники и Нина си тръгнали, защото Ники не се чувстваше добре. На кончето ни захлупиха едни хубави облаци, да си ебе мамата. От страната, от която ходихме имаше гъста мъгла а от другата страна на кончето беше приказен слънчев ден. На заслона хапнахме и продължихме. Малко преди да стигнем превала за към х.Яворов ни удари град. Не беше нещо сериозно. 5 мин. след като започнахме да слизаме облаците изчезнаха и стана хубав слънчев ден. Слизането ни еба мамата. На Яворов ядохме леща. Нощувката беше 15лв! Решихме да тръгнем по пътеката за Разлог надолу и да си намерим местенце за спане. Ходихме, ходихме и си намерихме... като слязохме от планината. Забихме се в една горичка, където едно куче не спря да ни лае цяла нощ. На сутринта му дадохме салам. То обаче не спря да лае.
Снимките

МОРЕТО
В Разлог се разделихме. Всички тръгнаха за София а аз трябваше да чакам влака за Септември в 15:30. Пътувах 4ч., след което се прикачих за Пловдив. Там влака ми за Бургас беше чак в 1:00ч. Разходих се из града. Ядох пица и дюнер и пих бира! Иху, цивилизация!
Влака ми пристигна. Качих се и си намерих едно хубаво местенце, което в последствие напуснах, защото некви тинейджъри със запазени места ми го взеха. Тия дечурлига не млъкнаха! Пиха джин с тоник, мента, и бира. После пафкаха и умряха за мое щастие, но не и за щастие на хората в купето, които представляваха една баба с патерици (и на нея даваха да пие) и две майки с две дечица. Единия от пичовете не му издаржаха нервите и избълва една огромна пица в купето. По някое време и бабата направи същото. Имаше драйфано и в коридора. Аз се опитвах да спя на един вестник, но като наизлязоха хората от купето и трябваше да стана. И добре, че го направих. От купето беше започнала да се процежда тънка струйка стомашен сок към моя вестник. В коридора се носеше миризма на гняс. Пристигнахме в Бургас в 6:00ч. Това беше едно кошмарно пътуване. 15 часа!
Хванах си автобус за Несебаа. Там ядох баничка и се разхождах по плажната алея, докато чаках Ети или Пачев да ми отговорят на обажданията. Слънчев бряг е едно ужастно място. На плажа в 7ч. се чуваше ужасна какафония от барчетата. Навсякъде боклуци по скалите и строителни отпадъци. Хотели, строежи и нищо друго. И чужденци та чак да те заболи главата. Според мен на българското черноморие му трябва едно огромно цунами от край до край. Увлякох се. Първо се видях с братята Пачеви и после отидохме да вземем Ети. Пихме кафе. После Ети отиде на работа на плажа а ние отидохме само на плажа. Тогава ми беше второто къпане през отпуската :) На обед братята си тръгнаха за Плевен а аз се видях с Деси. Циклихме цел ден из курорта. На Деси много и харесва. На мен хич. Оказа се, че няма къде да спя. В крайна сметка спах при Ети, въпреки параноята на съквартирантите и, че може да ги изгони хазяина ако ме хване. Вечерта излизахме с Ет на цаца с бира и на мен ми трябваше бира и половина за да заспя на масата. Пътуването си каза думата.
На следващия ден си хванах стоп за Иракли. Слънчев бряг се оказа и много шибано място за стоп, защото веднага след него почват едни баири и завои, и много трудно можеш да се позиционираш за стоп. Но на морето стопа е като градския транспорт. Чакаш 20 мин най много и те качва някой пънкар, който слуша немски пънк. Да. Това е моя случай. Пича беше целия в татуси и се оказа че служи във френския легион. Сега го бяха привикали на мисия в Ливан.
На Иракли докато чаках Сашко и Стефчето си изпих по голямата част от 10-те лв., с които бях останал. Кръчмата е мноо яка там. Пълно е с изтрещели хора. Видях и познати. Плажа и водата са страхотни. Няма много народ. Тишина и спокойствие. Перфектно място. Ходихме и до нос Емине. Там има военни поради, което не стигнахме до фара.
На следващия ден ми се обадиха и ме сюрпризираха, че трябва да се прибирам да си взема кучето, щото Сис и Павката заминавали на море...
Пъпа кучка!

петък, август 04, 2006

Край на отпуската!

Депресия! Бахти к'во ми е гадно в шибаната София! Направо ми се реве мааму дееба! Преди около час слязох на централна гара с двуседмична брада (в случая брада е силна дума. Забелязах, че за 2 седмици имам само някво катинарче с около 2мм космърляк) и не виждал истинска баня от също толкова време. На Пирин беше страхотно и по-екстремно от друг път. Много съм доволен. И въпреки, че не съм голям почитател на морето с ръка на сърцето мога да кажа, че на Иракли беше невероятно. Скоро ще кача снимките и ще опиша по-подробно за пътешествието ни.
А сега ше пусна пералня и ше се изкъпя преди да са ни спрели тока...