Преди няколко дена започна да ни пуши печката. Много неприятно, да. Реших, че трябва да изчистя кюнците. След като го направих и ги върнах обратно печката продължи да пуши. Още по-неприятно. Тук се смесва неприятното чувство от преди почистените кюнци плюс следващото неприятно чувство на разочарование.
Следващата стъпка беше неизбежна. Трябваше да се кача на покрива и да изчистя комина. Хич не исках да го правя, имайки предвид обстоятелствата, а те не бяха никак благоприятни. Тъкмо беше навалял големият сняг а температурите бяха доста под нулата. И понеже цялата работа беше доста рискована започнахме да правим глупости в името на безопасността.
Решихме, ще ми трябват котки. Аз котки нямам, затова трябваше да изобретим нещо подобно. Съответно нищо подобно не изобретихме, но пък се сетих как старите хора си обуват вълнени чорапи върху обувките, за да не се пързалят. Не знам защо реших, че подметките на Соломонките ми не са подходящи за сняг. И така овързахме по най-безумния начин два вълнени чорапа на обувките ми. След като се качих на покрива започна едно боязливо лазене в посока комина. Не, че не се пързалях и мислих на моменти, че ще се озова бързо долу, но както споменах по-рано - имах късмет. Почистването на комина беше лесната част. Слизането също беше интересно. Трябваше да се върна по обратния път. Сис ми метна едно алпинистко въже. Метнах единия край през билото на покрива, като Сис трябваше да го хване и да подсигури безопасното ми предвижване надолу. Другия край си го омотах около кръста и направих възел. Исках да кажа направих "възел". Ако ме беше видял някой алпинист щеше да си пререже вените без да се замисля.
В крайна сметка кацнах на парапета на терасата безаварийно. Само се моля, тази зима комина да не се запушва втори път.
 |
| "възелът" |
 |
| мисията завършена |
2 коментара:
мали.... готов си за еверест вече с този натрупан опит :)
е бате,другия път отдели 30 тина лева и си извикай коминочистач,който има опит ,а не да се правиш на Райнхолд Меснер ,0899047611
Публикуване на коментар