четвъртък, юни 25, 2009

Изглед от офиса

Ъх!

Не мога да си гледам блога, деба! Отврат! Ще повърна!
Затова сега ще изместя последната постната гнусотия с нереални и красиви неща, които те карат да се чувстваш щастлив :)








Реалността

Преди малко отидох да си взема бира от нон-стопа до нас. Взех си бира. Пиейки я видях... разни хора.... казаха - ела с нас! Не! Нямам работа с вас! Аре ела поне да ни пазиш!
... Шибани наркомани! Аре поне да си взема фотоапарата?
- Няма време!
- ОК! Ще действам с подръчни средства...

Търсейки вената, която вече я няма!


След всичко, което (пак) видях се радвам, че съм пушил само трева...

сряда, юни 10, 2009

Autechre и нощта

Пуснах си дискографията на Lamb, за да подгрея малко за Park Live Festival другата седмица. Не ги бях слушал от доста време. По някое време дойдоха ремиксите. Губейки си времето пред компютъра на фона на музиката (да, обикновено си губя времето пред компа, защото имам разни надомни проектчета, които ме мързи да довърша) изпаднах в едно много специфично състояние, което само една група на света може да ми го докара. Нали знаете как определената музика носи определено настроение - позитивно, депресивно, надъхващо, апатично, меланхолично, тъпо и т.н. Погледнах уинампа и - ами да! Autechre с микс на Gold.
За пръв път ги чух някъде 1995 година. Роб Браун и Шон Буут правят толкова експериментална музика, че според мен не може да се впише в нито един жанр.
Всеки път като ги слушам отнасям яко в някое необятно и непознато измерение носещо неопределени и загадъчни емоции. Толкова неопределени и загадъчни, че чак страх да те хване :) Много подхождат на много късната вечер и много ранната сутрин в урбанистична обстановка.
Не знам... може би аз съм сбъркан...





И разбира се психарията няма да е пълна ако не намесим и Chris Cunningham, който прави клипа на Second Bad Vibel