събота, декември 04, 2010

Кралете на трип-хопа


Mога да кажа, че снощи бях на един от най-добрите концерти тази година. Sofa Surfers изкъртиха тузарските стените на снобарския Sofia Live Club (баси, къде са ми парите?!).
Същата вечер те отнеха с достойство титлата на Massivee Attack. Big respect!

Слушай новия им албум. Ако ви харесва - купете си го!

сряда, ноември 10, 2010

Нещо ново

Я! Нов темплейт!
След 5 години постване и не чак толкова, най-накрая седнах та си поиграх малко. След още 5 години, кой знае какво още може да се случи :)

четвъртък, септември 23, 2010

Витоша циклинг




Endomondo Cycling Workout: "was out cycling 34.97 km in 5h:03m:51s using Endomondo."

Вчера беше един хубав ден. Хубавото беше, че е почивен а още по-хубавото беше, че е слънчев. Затова със Сиската решихме, че трябва да го оползотвориме по най-добрия начин, като се качим на Витоша с колелетата и направим една небрежна обиколка.
Качихме се от с. Мърчаево, където стартирах Endomondo. Програмката картира пътя ни с помоща на GPS. Цели 8 км се движихме по една много красива и приятна за каране пътечка. И така до с. Кладница. След това импровизирахме. Вместо към с. Боснек импровизирахме към с. Чуйпетльово. Озовахме се на стръмна камениста пътечка, прорязвана от поточета или както понякога се случваше самата пътечка ставаше поточе. И така 7 км. 7 км бутане на велосипеди по баир. Може да го направим нова олимпийска дисциплина. Към Чуйпетльово започна стръмно спускане по камениста пътечка. Изпилихме си спирачките, но за сметка на това и китките много ни заболяха. Пихме по бира и решихме, че трябва да се връщаме вече, защото беше станало късно. Явно обиколката на Витоша се отлагаше за някой друг ден без импровизации. След това дойде най-приятната част от трипа. 7 км спускане от с. Чуйпетльово до с. Боснек. Там се повъртяхме известно време обърквани от "местните" и по щастливо стечение на обстоятелствата хванахме верния път. Вкрая на язовир Студена ми падна батерията и последните км не успях да ги логна.
Всъщност трябваше да направим това, но се получи онова.

понеделник, септември 13, 2010

Фотореализъм


С развитието на Photoshop и благодарение на хора като мен, болести като анорексията и болимията отбелязаха бум през изминалите 20-тина години. Истината е, че ние лъжем. Насаждаме комплекси в подрастващите тинейджърки, но това си е техен проблем. Егото не прощава.
Много е досадно да работиш с "манекенки". Пада голямо мазане, махане на косми, скриване на вени, оправяне на дефекти, бръчки, вкарване на цвят в бледите им наркоманизирани ръчички... За предпочитане е да се работи "върху" манекенки, но това малко хора могат да си го позволят, а и обикновенно разликата е голяма спрямо визията на обекта в някое списание и видян отбизо в реално време. От там идва и голямото разочарование.
Никой не хараса девойката (набор 85) снимана за корица на списанието. Защо ли я снимаха нея тогава? За да ми отворят работа предполагам.
"Направи нещо..." ми казаха.
По принцип не обичам да прекалявам с ретуша, но този път се стигна до тотална смяна на физиономията.
Отляво част от готовата корица, отдясно оригиналната снимка.

вторник, август 31, 2010

Красотата е симетрия

Добре дошли в "Пълна промяна", г-н Баксанов. Така като гледам всичко ви е наред само дето носа ви е прекалено... прав! Запознайте се с маста Боби, който с прецизен хамалски шут с коляно ще поправи тази грешка на природата.
БАМ!!!
Появиха се звездички. Не помня дали имаше звук на счупено. Дойде и усещане за изтръпналост. Болка нямаше. Дори и кръв нямаше. По физиономиите на останалите разбрах, че работата е сериозна. Тренировката свърши.




Тръгнахме към ИСУЛ, където били най-добрите специалисти (намествачи) в тази област. Наложи се доста да почакаме, след което ме приеха. Хирурга беше по-малък от мен. Каза, че не се наема да намества докато доцента не го погледне. Много такива като мен му колабирали. Това ме стресна. Даде ми мобилния си и каза да отида във вторник като мина така малко през задния вход на третия етаж и му се обадя. Да го види доцента и да си каже дали ще правим местна упойка или пълна. Това на всички прозвуча малко съмнително и както каза Боби (друг Боби) - "тук ми намерисва на даване на пари".
Отидохме в Пирогов. Там стана ясно, че няма как с местна упойка, защото мястото е много болезнено и ще трябва пълна. Хоспитализираха ме на сутринта в 6. В 8 вече бях готов за пълно упоение. Беше ми колкото любопитно, толкова и притеснено. За пръв път лягах на операционна маса под пълна упойка. Ами ако се събудя по време на операцията и усещам всичко без да мога да се движа? Като в онзи филм. Докато ме чакаха да заспя хирурга започна да ми бърка с някакви инструменти в ноздрите. Попитах го - Няма ли да ме изчакате да заспя? Докато ми отговаряше с риторичен въпрос, че като ходя на уши, нос, гърло слагат ли ми упойка само за преглед, вече бях заспал.
Сънувах, че Тама (котката ни) ми скача по носа и нещо го дере. Опитвах се да я махна, но Сис и Стефчето ми държът ръцете и ми викат - ВЛАДО!! ВЛАААДООО!! (защо Владо?) ВЛАДООООО!!!! Отворих очи а хирурга и сестрите продължаваха - ВЛАДО!! ВЛАДО!!! СЪБУДИ СЕ!
Оказа се, че по време на операцията съм скъсал каиша, който ми държи дясната ръка и се наложило две сестри да ми я придържат.
За моя радост ми казаха, че всичко приключило добре.



Изкарах едни мъчителни 24 часа с тампони в носа. В стаята бяхме общо четирима с "носове", както каза сестрата. Можех да дишам само през устата, която доста често пресъхваше. Болеше ме глава цял ден, очите ми смъдяха и сълзяха. Тампоните в носа много ме дразнеха и ми идеше да ги извадя и да ги захвърля някъде много надалеч. Вечерта открих вълшебното действие на Алулина. За пръв път пиех. Малко се посъвзех.
Едвам дочаках 8 сутринта, когато трябваше да ги махат. Лежах по гръб. Усещането беше все едно ми извадиха нещо дълбоко забито в мозъка. Още неоттърсил се от първоначалния шок започна екшъна. Имах чувството, че съм в серия от "Спешно отделение". Започна обилно кръвотечене от двете ми ноздри. Кръв се стичаше навсякъде около мен. Влизаше ми в очите и ушите, в устата, течеше по врата и попиваше във възглавницата. Това, което не отиваше на възглавницата го гълтах. Много е неприятно усещането да се давиш в собствената си кръв. Всичко около мен се движеше на бързи обороти. Хирурга крещеше по сестрата да му подава някакви работи. Видяха, че малките марли напоени с кислородна вода няма да свършат работа, затова ми натикаха две големи. Теча спря. Полежах си още час докато не махнаха и тях. Доктора каза, че пирамидалната кост на носа ми имала множество фрактурки, един вид била понасолена, затова се появил тоя теч. Дано зарастне по скоро.


(След кървавата баня)

След като вече нямаше пробойни ме изписаха.
За разлика от повечето мнения, хората в Пирогов се държаха много професионално, мило и любезно. От санитарите до хирурзите. Много благодаря, за което.

петък, август 20, 2010

Нов телефон - ново видео


В понеделник си купих нов умен телефон (smartphone) - Nokia C6. Прави интересни видеоклипове със своята Secondary Camera :)

До там и обратно


Чувал съм, че по време на коледните празници в щатите процента на самоубийствата нараствал неимоверно. Предполагам, че ако бяхме изтрещели колкото американците и при нас щеше да е същото в края на август... края на отпуските.
Една седмица се опитвам да се климатизирам на работното място, прехвърляйки късчета спомени от изминалите две седмици приключения. Това, което направихме първата седмица на август (началото на отпуската) още ми държи влага. Всичко ми се струва нереално и размито. Само остатъчната лека болка в бедърите ми показват, че всичко това се е случило.
За една седмица изминахме разстоянието от предела над гр. Батак до Синеморец. На колела. 580 км. За пръв път се захващам с такова начинание. Мислех си, че няма да издържа, но всъщност си беше едно много интересно приключение, в което човек може да открие себе си. Тръгнахме 5 човека под навигацията на джуджето Аркадашко. Цялото пътешествие беше един голям букет от емоции. Може би за това не помня много от местата, защото всяка минута си на ново място и попиваш нови впечатления.
Бях забравил колко са красиви западните Родопи. Лежерното каране по равните асвалтови пътчета, по които минава кола на час по една, те карат да изпадаш в блаженно спокойствие. Истинска медитация. Баирите ти взимат душичката особено, когато имаш 15 кг. раница на гърба, но за сметка на това дългите спускания те опияняват със скорост и адреналин. Летиш!
Колкото по-близо се доближаваш до целта, толкова повече усещаш и разликата в заобикалящата те среда. Температурата се покачва, водата по пътя намалява, вечерите са по-топли и задушни... насекоми... комари... МУХИ! Моят истински кошмар, УЖАСЪТ! Няма как да се забрави такова нещо. Ако не бяха те, пътешествието щеше да е приказно, въпреки жегата накрая. Имаше места, на които конски мухи, големи колкото юмрука ми, кацат на теб на ята и започват да късат меса, да дъвчат, да плюят и после пак да късат със завидно будистко спокойствие! Силен удар с длан върху тях леко ги зашеметяваше и след изпукване на вратните прешлени и наместване на крилцата продължаваха да вършат, това за което са дошли - да ядат хора!
В Странджа пък имаше от онези малки мушички, които се движат на облак около теб с хиляди и се опитват всичките едновременно да ти влязат в очите и да ги изпият. Слънчевите очила свършиха добра работа. Странджа я видях като една тъпа, скучна, гореща и безводна планина.
Най-големия ужас бяха последните 10км. до финала по р. Велека. Там имаше и от двата вида мухи, които почти ме докараха до истерия.
Всичко приключи благополучно, когато зърнах морето пред мен, изпреварвайки останалите с около 30 мин. (обикновенно изоставах с толкова :) ). Излегнах се на полянката пред "Кораба" и потънах в блаженно забвание, оставяйки гледката да изтрие всички негативни емоции.
Седмицата на Синеморец ми мина като 2 дена... Прибирането от там с колелетата се оказа по-сложно от пътя до там въпреки двата багажника за колелета, които пристигнаха на морето след седмица закъснение... Усещаше се напрежение в задругата, но важното е, че Саурон беше победен :)
Бих ли искал да повторя този трип? Със сигурност! Само нека първо избледнеят лошите спомени напълно :)

Снимките:

петък, юли 16, 2010

Massive Attack - позитиви и негативи


Снощи в зала "Фестивална" се състоя, така дългоочаквания от много хора концерт на Масив. Поради ред причини не успях да усетя цялата еуфория на събитието.

Позитиви:
Масив бяха яки. Имаха си и светеща стена, чрез която заливаха публиката с антиглобалистична пропаганда, както и с безмислени заглавия от българската преса, която както винаги е под всякаква критика (Негър иска да опипва циците на Преслава).

Негативи:
"ОРГАНИЗАЦИЯ"! Това е дума в българския език, с която много хора явно не са запознати, опитвайки се да я прилагат на практика.
Пристигнахме пред залата 15 минути преди началото на концерта. Влязохме. Аз бях подгрял прилично с узо и бях изпаднал в онова еуфорично състояние, което те кара да летиш. Нито трезвен нито пиян. Беше ми се отворила ееееейййййййййй такава ГЛЪТКА! С влизането се запътих веднага към бара, за да си взема бира и О! УЖАСТ! Кошмара от спиуит ъф бъъъгъс се повтори. Километрични опашки и пред трите бара, където заспали бармани едвам точеха наливен Tuborg. The fun stop here! Мартина вече беше излязла на сцената и подгряваше Масив. Много бях жаден, затова реших да изневеря на достойнството и егото си (след спирита вече не пия Tuborg) и се наредих на опашка за разредена бира. След 20 минути ми писна и реших да влизам преди да са почнали Масив. Ебал съм ти и бирата. Преди да вляза реших да се изпикая. Пред двете тоалетни имаше също километрични опашки където хората оставяха по 30 стотинки, за да влязат!!!
АЛООООООО!!! ИЗРОДИ МРЪСНИ! Не ви ли е срам?! Дал съм ви 50 лв. за билет а вие ще ми искате и стотинки за кенеф!
Влязох в залата. Същия кошмар от Faithless. Въздух, въздух, ВЪЗДУХ!!! Може ли да правиш концерт в зала без вентилация при положение, че навън беше 30 градуса?! За минути се изпотих целия. Не бях единствения. Навсякъде около мен се носеше онази специфична лепкава миризма на пот. В края на концерта тениската ми беше толкова мокра, колкото след тренировка по бокс. А на тренировките, повярвайте ми, човек МНООООГО се поти. Ако си бях съблякал фанелката и я бях изстискал щях да напълня едно шотче. Искаше ми се всичките, около 4000 човека да си съблекат фанелките и бельото, да ги изстискат в шотчета, и да ги дадат на дебелите свине от "организацията" да ги изпият. Да ги изпият всичките... докато не си изповръщат червата. А това, което остане, да им го набутат с клизма, докато не им избие през ушите!
Иначе по принцип съм позитивно настроена личност :)
Явно задуха се усещаше и на сцената, защото музикантите накрая загубиха хъс. На втория бис изпълниха култовото - Karmacoma. Опитаха и контакт с публиката. Не се получи. Имах чувството, че повечето хора бяха дошли не защото са фенове, а защото е модерно...

Трябваше да се получи нещо от сорта:
М.А.: Karmacoma...
Публиката: WHAT!?
M.A. : Jamaica aroma

A всъщност стана:
М.А.: Karmacoma
Публиката: УААААААААААААААААААААААААААААААА...
М.А.: ...?
втори опит...
М.А.: Karmacoma,
Публиката: УААААААААААААААААААААААААААААААА...
В този момент Daddy G си тръгна от сцената. Явно не му се пееше пред дебили, но 3D го върна и изкараха парчето криво-ляво.
Това само ме навежда на мисълта, че сме много мощна и много проста публика, достойна само да врещи на представления на Bazooko Circus, облечени в музика, която всички щяха да бъдат задължени да слушат ако нацистка Германия беше спечелила войната...

Бързах да изляза от залата, да запаля цигара и да си купя истинска бира.

понеделник, юни 14, 2010

За четенето


Бла пак ми пусна щафета. Не мога да му откажа, защото ме заплаши а мен ме е страх от тъмното, особено когато си имам работа с безбожници :)
Освен това иде реч за четене на книги. Да! Има още такъв вид хора. Затова ще отговоря чинно и прилежно на въпросите.

Въпрос: Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Отговор: За всяко нещо си има време. Четенето и храненето са несъвместими.

Въпрос: Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Отговор: Не, че не обичам да пия... не обичам да чета и да пия. Не обичам да чета и след като пия.

Въпрос: Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти в книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Отговор: Никога не го правя. Дори и по учебниците не съм подчертавал "важните" пасажи. Много е гадно.

Въпрос: Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички, оставяш книгата отворена?
Отговор: Билетче, календарче, касова бележка, листче на свободна практика а понякога и книгоразделител. Най-ужастното нещо, което съм виждал е да си прегънеш страницата, до която си стигнал... бррррррррр.

Въпрос: Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Отговор: Като тинейджър четях много езотерична литература. Търсех отговора на ГОЛЕМИЯ въпрос за живота, вселената и всичко останало. След като го научих започнах със Стивън Кинг и така 3-4 години. Майка ми се притесни, че ще се психирам. Може би е имала право :)) Сага чета главно фентъзи.

Въпрос: Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да спреш по всяко време?
Отговор: Чета докато не заспя или не ми дойде спирката.

Въпрос: Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът те дразни?
Отговор: Рядко се е случвало, но винаги има изключения.

Въпрос: Ако попаднеш на непозната дума, спираш ли, за да потърсиш някъде значението?
Отговор: Непознатите думи се отбелязват с бележка на автора или преводача.

Въпрос: Какво четеш в момента?
Отговор: "Махалото на Фуко" на Умберто Еко. Малко ми е труден за четене с неговите семиотични изцепки (прекалява просто), но аз съм инат!

Въпрос: Коя е последната книга, която си купи?
Отговор: "Подвижни образи" на Пратчет. Не бях особено впечатлен.

Въпрос: От тези хора, които четат само по една книга ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Отговор: Зависи. Случвало се е да чета и по три наведнъж, но не предпочитам.

Въпрос: Имаш ли си любимо място/време за четене?
Отговор: На вилата, на тераската, в прохладата, където мирише на зелено и се чува само песента на птиците...

Въпрос: Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Отговор: Самостоятелни издания в три тома :)

Въпрос: Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките и приятели?
Отговор: Единствено "Властелинът на пръстените" и "Пътеводител на галактическия стопаджия" съм ги чел повече от веднъж. Много ми се иска пак да прочета "Американски богове" на Нийл Геймън, но за съжаление не мога да я намеря никъде за продажба :(

Въпрос: Как организираш книгите в библиотеката си? По жанр, заглавие, име на автора, etc.?
Отговор: По ВИСОЧИНА!

Туй то! Свърших!
А сега да заповядат да направят анкетата (ако им е интересно) следните книголюбци:
Сиско(то), Юлиянченцето, Сасинката.

четвъртък, май 27, 2010

Auditory Ossicles


Днес в борисовата градина се открива Mellow Music Festival. Като цяло 90% от изпълнителите са ми непознати :) Благодарение на Chilko научих за тази българска група, която ще открива фестивала днес в 18ч. - Auditory Ossicles .
Скоро не бях слушал толкова як джаз. Напомнят ми за нещо средно между Cinematic Orchestra и Scalpel, но в българския им вариант. Слушам ги вече за 3-ти път.
Евала момчета! Много сте добри!

вторник, април 27, 2010

Прасета в космоса или социално-битов експеримент N1

Доста лаконични започнаха да стават постовете тук. Но защо трябва да пиша след като има и други изразни средства. Всъщност е доста забавно да си правиш клипчета.
Това е то! Режисирани глупости. За какво повече би мечтал този блог :)
Представям ви - ПРАСЕТААААААА В КОСМОСААААААА



P.S. Мега якото парче е на Deltron 3030 - Positive Contact (Charlie Clouser (NIN) Remix)

четвъртък, април 15, 2010

A good day to die...


На вън е мрачно и прихлупено. Вали. Какъв по-хубав ден за сърдечна недостатъчнос, особено ако си вокал на сатанинска рок банда...
За разлика от предишния фейк, този път се оказа истина.
Замина си Peter Steele. ВокалЪТ (с голям пълен член) на Type O Negative. Наистина този човек вадеше уникално дълбок и всепроникващ глас. Въпреки, че не слушам такъв тип музика, Type O Negative успяха много да ме зарибят когато бях млад, точно поради тази причина. Мога да кажа, че "израстнах" с Bloody Kisses.
Жалко за Питър. Харесвах творчеството му...

вторник, февруари 09, 2010

Skre4 - По-добре сега (fan video)



Това е втората ми видео изцепка на Skre4 :) Баладата! Както отговаря Бичето на въпроса, коя ви е любимата песен? - Баладата на Скорпионс!
Самата песен си има история. Лирическият герой е искал да опише в стихоплет любовта, която изпитва към половинката си. И в началото наистина е била замислена като нежна и прочуствена балада, но както става в грубата действителност, това което си мислиш не е точно това, което ти е подготвил живота. Особено ако в цялата работа е намесена малка душичка (жена).
Промоцията на двойния албум на Skre4 ще бъде на 11.02.2010 в Тънка Червена Линия.
Заповядайте :)

понеделник, януари 25, 2010

Направи си сам


Миналия месец започнах да разглеждам оферти за шкафове. Исках да си купя. Намерих много изгодна оферта за 124лв. с 4 чекмеджета. Чекмедже... това ще да е някакъв турцизъм.
Както и да е. Вселената явно чу молбата ми и съвсем случайно шефа на една "малка мишка" замина на ски в Австрия (явно е модерно при шефовете). А предмета на дейност на фирмата е какъв? - производство на мебили :)
Колко удобно. Така успях да се набутам в бесния "час-пром" настъпил във фирмата, на която няма да и спомена името поради... "разни" съображения!
В уречения ден ми докараха въпросния шкаф... на части. Имах десетки плоскости разпиляни из целия хол, схема, ентусиазъм и бира.
Започнахме сглобяването. За пръв път правех подобно нещо. Винаги съм си мислил, че съм вързан в ръцете, но явно само съм се лъгал. И така, лека-полека, тагадък-тагадък, без бързане се хванахме за работа.



Учудващо за мен, чекмеджетата се движеха доста плавно и мазно :)


Свързващите елементи.


"Всичко се изчислява х3,14" би отбелязал дядо ако можеше да ме види :)


Когато нямаш винтоверт, ползваш дрелка.


Човек винаги трябва да е концентриран докато върши сериозна работа!


Два дена по-късно: с винтоверта е много по-лесно.


След няколко дни, без много зор - тадааааааааааа! Имаме готов аматьорски шкаф тип - направи си сам.
Цялото удоволствие с 8 чекмеджета ни струва 36 лв. (за дръжките и плъзгачите) и плюска.

Cheese Pacman

петък, януари 22, 2010

Stereograms

За пръв път видях стереограми в една книга на Apple в "Дом на книгата" в Плевен. Седях и се пулих в някаква текстура около половин час и ефекта беше никакъв. Идеята, е че пулейки се на пръв поглед в безформена текстура, със специфично фокусиране на погледа върху картинката по някое време трябва да изплува триизмерен образ. Не си купих книгата, защото беше безумно скъпа.
След доста време майка ми, ми донесе цял диск с такива изображения. Голям кеф. Практиката си каза своето. Вече ми трябват около 10 секунди, за да измъкна скрития образ.

Ето как трябва да се гледат картинките. Фокуса не трябва да пада директно върху изображението а "малко зад него".

А сега се напънете и вижте зарчетата:


И русалката :)


На вече зарибените мога да предложа малко софтуер, с който може да запълните пълноценно работното си време. Т.е. можеш да си направиш своя собствена картинка, с която да се фукаш :)

За напреднали:
Образа, на коя известна личност се крие зад решетките?


а) Хари Потър
б) Джон Ленън
в) Деян И Бойко Неделчеви

сряда, януари 13, 2010

Facebook група на деня

Аман от комплексирани мъже!!!

Или накратко казано - комплексирани и незадоволени жени говорят за мъже. Прочетох 2 теми и супер много се изморих. Натоварих се емоционално от невежеството на някои хора. Сексистка му работа.
Кога ли ще спрем да се конфронтираме, да се делим и да се занимаваме с глупости?!
Айде малко по-хипарско, разкрепостено и без задръжки :)))

Let's swing!

P.S. можете да оставяте коментари ако имате нерви и свободно време...

вторник, януари 12, 2010

Чудото



Имах едно доста дебилно съновидение, което ще гледам да го напиша бързо, за да не го забравя. Всичко някак си се разви кадрирано като в комикс, но имаше и подвижни образи... а бе, знаете какво е когато сънувате :)

Китна полянка насред борова гора. Някаква лелка продава мед и биволско кисело мляко на пътя (значи трябва да е Юндола). Около лелката обикаля, хили се дебилно и подхвърля неприлични забележки, селския идиот (явно е той).
- Чудо голямо ще ми покажеш! Все едно не съм виждáла! - гнети се лелката.
Кола на btv спира пред нея.
- Махни се от тук, бе, Траяне ще уплашиш хората!
- Аха, чудо е, чудо е. Те тука стават чудеса! - Траян (идиота) се отдалечава хилейки се.
Миролюба Бенатова (или Кристина Баксанова :) ) вече е слязла от колата и оглежда сергията.
- За какви чудеса говореше този човек тук?
- Аааа, не му обръщай внимание. Говори и той врели-некипели.
Лято е. Информационна суша е налегнала българските медии. От всяка сламка става новина. Екипа на btv вече работи.
- Намираме се на тази китна полянка в село Юндола, където местните жители разказват, че тук на пълнолуние стават чудеса. За вас предаде Миролюба Бенатова (или Кристина Баксанова), btv.
В сутрешния блок на Бареков, който вече май не съществува.
- Имаме НОВИНА! Съществува вълшебно място в България, една полянка, която лекува болни и прави чудеса!
И понеже голям процент от зрителите на българските медии ходят на врачки, гледат турски сериали и се увличат от окултното, рейтингът на btv скача до небесата. Нова телевизия не изостава, обаче! "На кафе" вече се излъчва пряко от полянката. Група "специалисти" (медиуми, екстрасенси, гледачки, баячки) обясняват каква невероятна енергия крие това място.
Седмица по-късно полянката се пръска по шевовете от хора. Навсякъде се носи аромат на скара. Бира и пелин се предлагат навсякъде. Лелката вече има огромна сергия, в която вече предлага и чорапи.
Могат да се видят медитиращи йоги, кришнари и група водена от екстрасенска с пита в ръце, която чака да кацнат извънземните и да ги посрещне с хляб и сол.
Специална шатра направена от кмета приютява младите двойки, за да правят любов в нея и да заченат истински юнаци!
Има голяма опашка от жени до един камък, за който вече се знае, че ако поседиш на него ти помага да заченеш.
Овчар обяснява на журналисти как "Онио ден те тука те, изкочиха зад луната едни 3 светли точки и застанаа е тука над тая полянка и замръзнаа. Едни тквиз цел триъгълник образуваа. И седът и чекат... ко чекаха... па по едно време се фръцнаа и си заминаа."
Някакъв човек проповядва как това е входа към друго измерение и само призваните за това (неговата аудитория явно) ще имат уникалната възможност да преминат отатък ако са достатъчно търпеливи.
Одобрява се проект за храм с пирамидална структура, за да събира повече космическа енергия.

След година целият свят разбира за вълшебното място. САЩ иска на всяка цена това място. Извършен е опит за атентат срещу Барак Обама. Заловен е терорист от новата терористична организация "Ал Майна" със седалище в България. Името му е Мохамед Мехмедов. Циганин от турски произход израстнал в Либия. САЩ обявява война на България и нанася първия си удар при строга секретност. Унищожени са парламента, народното събрание, президенството и топлофикация. Настава всенародно веселие. Цяла България се събира на пл. Батемберг и за втори път в новата история на България скандира - Ю ЕС ЕЙ! Ю ЕС ЕЙ!
Народа с нетърпение очаква втория удар - сградата на Канал 1. Радостта повяхва, когато невидимите стелтове стават невидими дори и за американците, прелитайки над кв. "Факултета". Живущите там ги свалят с камъни, разфасоват ги и ги предават за старо желязо.
Американците се отказват да превземат България разбирайки, че не сме лъжица за тяхната уста а главната управляваща сила у нас става Канал 1. Всички други телевизии биват закрити без Канал 3.
И това е краят на българската нация...

P.S. Към средата на разказа вече бях буден и всичко останало е плод на въображението а не на подсъзнанието за съжаление...