Да. Прочетох я тази книга. Някои хора не могат да се похвалят с моя успех. Четох я... известно време :) Вложих много инат, понеже не мога (сърце не ми дава) да чета "по диагонал". Умберто е много начетен човек. Той е носител на званието "Доктор хонорис кауза" на Софийски Университет. Като четеш книгата ти се струва, че знае всичко. Може и така да е. И въпреки многото скучни страници изпълнени с фактология, сухо вещество и чужди думи, някак си успя да ми влезе под кожата. Няколко пъти сънувах конспирации, тамплиери, заплетени тайни кодове, мистика, алхимия, сложни комбинации, чиито отговори се намираха в youtube (WTF?!) и разни подобни неща. Мисля да изляза от конспирацията с нещо по-семпло и просташко. Интимните части на Хауърд Стърн!
И за лека нощ ще споделя с вас едно изречение от книгата. По-смелите може да се опитат да му направят синтактичен разбор!
Но докато главата на Белбо следваше опънатото въже, тялото му - отначало може би в последния гърч, а след това с конвулсивната подвижност на дървена кукла - очертаваше други посоки в пространството независимо от главата, от въжето и от кълбото под него: ръцете в една посока, краката - в друга, и аз изпитах чувството, че ако някой би заснел тази сцена с моторен фотоапарат, запечатвайки на лента всеки последователен миг от това движение в пространството и регистрирайки двете крайни точки, в които се озоваваше главата при всеки период на люлеенето, двете точки, в които металното кълбо спираше, за да се върне в обратната посока, точките, в които мислено се кръстосваха независимите една от друга части на въжето с двете "глави", и междинните точки, белязани в краищата на плоскостта от тялото и от краката, сигурен съм, че обесеният на Махалото Белбо щеше да очертае в пространството дървото на сефирите, синтезирайки във върховния и момент историята на всички светове и фиксирайки в своето блуждаене десетте етапа на вялото излъхване и утаяване на божественото в света.
7 comments:
Поздравления, Бъкси, как си издържал до края.. !?!?
За мен бидеше, щеше, ако мога така да се изразя, много трудно, ако бях опитала, да стигна до края, въпреки, че веднъж вече опитах...
:) Ман, на мен това ми е една от любимите... изобщо Еко го уважавам много! Прочети и "Островът от предишния ден" :) ще те изкефи!
Еко заедно с Борхес винаги ме затрудняват и объркват, ама много ги обичам! :)))
Званието Доктор хонорис кауза, се давана на известни хора, посетили някой университет от ръководството на университета в знак на добра воля, а не за реални заслуги.
Умберто Еко е невероятен ерудит, така е. Но никога не съм срещал човек, който да не е прочел със зор "Махалото на Фуко". Въпреки че след прочита човек определено се чувства по-близо до интелектуалното ниво на Умберто Еко, отколкото преди да посегне към книгата :-)))
Ако мнението ми беше от значение, бих избрал един друг цитат от книгата и пак от последните страници - става дума за онази нощна разходка из Париж, из квартала Маре, покрай Помпиду, кулата Сен Жак и т.н. Еко вдъхва в погледа ми върху Париж именно онзи роден в главите ни мистичен смисъл, за който се отнася книгата, и всеки път, минавайки по тези маршрути, се сещам за "Махалото на Фуко", защото благодарение на тази мъчна за четене книга камъкът на сградите оживява в освободените фантасмагории.
"Няколко пъти сънувах конспирации, тамплиери, заплетени тайни кодове, мистика, алхимия, сложни комбинации, чиито отговори се намираха в youtube (WTF?!) и разни подобни неща. "
Какво странно има, че се намира едно или друго в YouTube, при положение, че повечето хора реагират точно като теб.Между плявата, дори и да се появи нещо значимо, ти просто ще махнеш с ръка и ще кажеш:"поредната глупост", но все някой път ще сбъркаш.
Пожелавам ти да напишеш по-добра и истинска книга от "махалото"!
Абе, кога ше върнеш книгата :D
Публикуване на коментар