вторник, август 31, 2010

Красотата е симетрия

Добре дошли в "Пълна промяна", г-н Баксанов. Така като гледам всичко ви е наред само дето носа ви е прекалено... прав! Запознайте се с маста Боби, който с прецизен хамалски шут с коляно ще поправи тази грешка на природата.
БАМ!!!
Появиха се звездички. Не помня дали имаше звук на счупено. Дойде и усещане за изтръпналост. Болка нямаше. Дори и кръв нямаше. По физиономиите на останалите разбрах, че работата е сериозна. Тренировката свърши.




Тръгнахме към ИСУЛ, където били най-добрите специалисти (намествачи) в тази област. Наложи се доста да почакаме, след което ме приеха. Хирурга беше по-малък от мен. Каза, че не се наема да намества докато доцента не го погледне. Много такива като мен му колабирали. Това ме стресна. Даде ми мобилния си и каза да отида във вторник като мина така малко през задния вход на третия етаж и му се обадя. Да го види доцента и да си каже дали ще правим местна упойка или пълна. Това на всички прозвуча малко съмнително и както каза Боби (друг Боби) - "тук ми намерисва на даване на пари".
Отидохме в Пирогов. Там стана ясно, че няма как с местна упойка, защото мястото е много болезнено и ще трябва пълна. Хоспитализираха ме на сутринта в 6. В 8 вече бях готов за пълно упоение. Беше ми колкото любопитно, толкова и притеснено. За пръв път лягах на операционна маса под пълна упойка. Ами ако се събудя по време на операцията и усещам всичко без да мога да се движа? Като в онзи филм. Докато ме чакаха да заспя хирурга започна да ми бърка с някакви инструменти в ноздрите. Попитах го - Няма ли да ме изчакате да заспя? Докато ми отговаряше с риторичен въпрос, че като ходя на уши, нос, гърло слагат ли ми упойка само за преглед, вече бях заспал.
Сънувах, че Тама (котката ни) ми скача по носа и нещо го дере. Опитвах се да я махна, но Сис и Стефчето ми държът ръцете и ми викат - ВЛАДО!! ВЛАААДООО!! (защо Владо?) ВЛАДООООО!!!! Отворих очи а хирурга и сестрите продължаваха - ВЛАДО!! ВЛАДО!!! СЪБУДИ СЕ!
Оказа се, че по време на операцията съм скъсал каиша, който ми държи дясната ръка и се наложило две сестри да ми я придържат.
За моя радост ми казаха, че всичко приключило добре.



Изкарах едни мъчителни 24 часа с тампони в носа. В стаята бяхме общо четирима с "носове", както каза сестрата. Можех да дишам само през устата, която доста често пресъхваше. Болеше ме глава цял ден, очите ми смъдяха и сълзяха. Тампоните в носа много ме дразнеха и ми идеше да ги извадя и да ги захвърля някъде много надалеч. Вечерта открих вълшебното действие на Алулина. За пръв път пиех. Малко се посъвзех.
Едвам дочаках 8 сутринта, когато трябваше да ги махат. Лежах по гръб. Усещането беше все едно ми извадиха нещо дълбоко забито в мозъка. Още неоттърсил се от първоначалния шок започна екшъна. Имах чувството, че съм в серия от "Спешно отделение". Започна обилно кръвотечене от двете ми ноздри. Кръв се стичаше навсякъде около мен. Влизаше ми в очите и ушите, в устата, течеше по врата и попиваше във възглавницата. Това, което не отиваше на възглавницата го гълтах. Много е неприятно усещането да се давиш в собствената си кръв. Всичко около мен се движеше на бързи обороти. Хирурга крещеше по сестрата да му подава някакви работи. Видяха, че малките марли напоени с кислородна вода няма да свършат работа, затова ми натикаха две големи. Теча спря. Полежах си още час докато не махнаха и тях. Доктора каза, че пирамидалната кост на носа ми имала множество фрактурки, един вид била понасолена, затова се появил тоя теч. Дано зарастне по скоро.


(След кървавата баня)

След като вече нямаше пробойни ме изписаха.
За разлика от повечето мнения, хората в Пирогов се държаха много професионално, мило и любезно. От санитарите до хирурзите. Много благодаря, за което.

13 коментара:

Sylvia каза...

Благодариш, а?!
Хубаво е да се благодари. Обичам тази дума. Носи любов :)) Уф, не знам какво да напиша, въпреки че историята и видът ми не са чужди - призля ми. Искам да се прибера и да те смачкам!!!

sas каза...

Не разбрах как се е случило това с носа ти, ман, но..... какво да ти кажа - това преживяват и мацките, които се подлагат на корекция на носа... гадноооо...., но ЩЕ ЖИВЕЕШ!!! :))))

Buksy каза...

Сасинка, ние от известно време ходим на кик бокс :)) Та в неделя на тренировки изядох един стабилен шут, въпреки, че не трябваше така да става :)

Unknown каза...

А аз мислех че си пацифист.
При положение че е кик-бокс, нищо чудно че е с коляно. Пийс ман и дано да може да си духаш носа по-скоро.

Sylvia каза...

И докато плевиш градината може да си разбиеш носа. Станалото, станало! Но това че ходим на кик-бокс не оправдава този удар! Ние не сме "кик-боксьори" с желанието да се бием и да плюваме кръв! Избрахме спорта защото е страхотно отпускащ и медитативен когато биеш крушата. Спаринга е забавен, обикновено даже си поклащам дупето :D:D:D Тоест ние ходим с идеята да се забавляваме и да разтоварим малко, не да си мерим пишките, щото не сме комплексари. И така нататък, ако ме разбирате, защото май вече се ядосах!

Momchil каза...

брех, не очаквах да видя такива снимки... сериозна е работата, дано всичко мине бързо.

а за тренировките не знам какъв е бил случая - сигурно не ви личи, че сте просто за забавлението, а не за сериозен бой.

Unknown каза...

Ма много сериозно взе тва дет написах :)

Sylvia каза...

Ми аз съм сериозно момиче :D:D:D
И съвсем мъничко, ама съвсеееем мъничко емоционална!

П.С Кога ще ходим пак на картинг?! Моята синавица вече ми мина :))

Asparuhcho каза...
Този коментар бе премахнат от автора.
munteanu каза...

Мда. Пис ман. Пис он ю. Много интересно преживяване няма спор:). Вече 4-та година си плевя доматите в градината и още не съм си счупил носа, но може би защото вероятността е по малка;) Бо също плеви няколко пъти, но няма да я пускам вече, въпреки че благодарение на работата ми, имам тефтерче с номерата на доста пластични хирурзи. Сигурно да си взривиш ръката може да се случи и докато палиш огън в камината, но вероятността това да ти се случи докато гасиш с бира запален уличен контейнер е някак си ми се струва по-голяма:)Между другото, чувал съм, че доста разтоварващо действа и да стреляш с пистолет или да не ти давам идеи:))))

Анонимен каза...

Уф, че изглежда страшно - изглежда, че е било болезнено също. Инъче това с марлите ми е индиректно познато от последната опрация на Антончо, където всички в неговото отделение имаха много добре изразени зурлички :)
Стискам палци скоро да си използваш носа по предназначение!
Ваня

Pandasmakeup каза...

Oooo Buksy,всичко това се случи и на мен ,но при един малко по-различен вид спорт....изглеждам по абсолютно същия начин в момента и трябва да седя с тампоните 48 часааааааа.....вече не издържам,утре ще ми ги махат....немога да спя,немога да ям...зурлата ми е убийствено голяма....само дето на мен ми го правиха с местна упойка..и си платих въпреки здравните осигуровки:) дано и аз скоро да мога да дишам през носа :)

Анонимен каза...

хаха пич малко старичко ама чета тука коментарчета и гледам жена ти май яко ти се кара за нослето, а?