Сега погледнах календара и датата ми се видя позната.
Точно преди 7 години, малко по-късно през деня аз лепях тапети на тухлички в кухнята си. Не бързах, защото баща ми си замина за Плевен и нямаше вече кой да ме юрка и да ми вика.
По някое време ми звънна телефона (тогава имах стационарен). Влади звънеше от Захарна фабрика. Той имаше телевизор.
Разговора:
Влади: Кво правиш?!!
Влади: Ми... лепя тапети, що?
Влади: Човек... Кулите близнаци... НЯМА ГИ!
Влади: ...
Влади: НЯМА ГИ, ГИ БЕ, ЧОВЕК!
Влади: Как така ги няма?!
Влади: 2 самолета са се разбили в тях! Едната кула току що рухна! По всички телевизии само за това говорят... освен по канал 1.
Влади: Стига, бе... това не го вярвам...
Влади: Сериозно ти говоря, бе човек! Идвай у нас да гледаме новините и да пием ракия!
Влади: Добре, идвам веднага!
Пихме за Бог да прости.
Не уважавам нито американците, нито терористите, нито конспирацията.
Истината е, че умряха много невинни хора заради болните представи или амбиции на някой.
Нека никога не се повтаря тази трагедия.
Лесно е да мразиш. Много е трудно да обичаш. Нека не избираме лесния път!
МИР!
Няма коментари:
Публикуване на коментар