New post

Ето. Пиша нещо. Не знам какво ще излезе. Хората ми казват, че вече не пиша нищо. Така е. Защото влязох в най-дългия работен ден. Но той скоро ще свърши. На коледа.
Напоследък се чувствам странно. Сещам се за матрицата. Водиш някакъв съзнателен живот, плащаш си сметките и данъците и изведнъж се оказва, че си някаква батерия. Жалко нали. Но щом става въпрос за общото благо няма проблем.
И аз така искам да се събудя вече. Всичко около мен ми се струва нереално. Сънува ли ли сте че ви се случва нещо гадно и през цялото време докато сънувате си мислите, че е истина. Събуждаш се и охххххх. Баси якото. Това било само сън! Както и обратното. Сънуваш някакъв много як сън (секс) събуждаш се, разочароваш се и се стремиш да заспиш пак и да се върнеш там. Въпроса е да не го правиш, защото реалноста е нещо което според мен още никой не е познал. Всеки си живее в собствен свят със собствени грижи и проблеми и не иска да се събуди защото го е страх. Според мен големият проблем на хората, е че прекалено много мислят, и че отделят прекаленно голямо внимание на егото си, което всъщност е нещо което повече пречи от колкото помага. Наистина то ни определя като личности, но си представете ако можеше просто да се пуснеш по течението и да не мислиш за нищо.
Сънувам странни сънища на последък. Мисля, че нещо ще се случи. Знам че ще е за добро. Винаги така става, колкото и противоречиво да изглежда „реалноста”. Това не значи, че трябва да ставаме дебили и да не обръщаме внимание на нищо. Златната среда е важна. Нито по-натам нито по-нататък. ПО СРЕДАТА! Емоциите диктуват ежедневието ни и ситуациите, в които изпадаме. Ако прекалено силно си се вкопчил в нещо което искаш, то никога няма да достигне до теб. Понякога когато губиш нещо всъщност печелиш много. Но това много малко хора го разбират. Ограждаме се с материални придобивки за да си създадем комфорт, но това е само илюзия. Те не могат да ни дадат това което търсим. Всяко живо същество се стреми към щастието. За растенията това е да посрещнат слънцето сутрин и да му се радват цял ден. Колко малко им трябва. И при нас е така. Не ни трябва много, за да бъдем щастливи. Просто трябва да бъдем себе си и да слушаме по рядко какво ни казва егото, защото то мисли само за себе си а човек е наистина щастлив когато споделя щастието си с друг. Независимо кой е той (близък, приятел, роднина, домашен любимец, фикус, бор, мед, хелийй, цезийй... и т.н.).

Някъде навремето бях чел че дори и камъните имат душа. Хората се ръководят от емоциите си и съответно изпадат в съответния емоционален „филм” докато не осъзнаят, че това наистина е филм и след като свърши не е нужнно да му обръщат повече внимание а да продължат напред и да свършат нещо наистина полезно, което ще е в полза на самите тях.

Та така... сега се сетих защо започнах да пиша за егото. Със сестра ми имахме разговор по темата. В крайна сметка се оказа, че при мен е силно изразено, колкото и да не ми се иска. Buksy rulez, Pure awesomeness и т.н. Ива казва, че не съм виновен аз. Просто имам марс в лъв (астрология).

И друго. Сестра ми се разсърди ония ден като изказах сентенцията, че всички жени са курви и всички мъже са свине. Каза, че съм заприличл на баща ми. Надявам се никога да не заприличам на него. Аз никога няма да заприличам на него. Просто тази житейска мъдрост съм я чувал само от жени?!? Та затова бях започнал да и вярвам. Въпроса е... Дали жените стават курви защото мъжете са свине или мъжете стават свине, защото жените са курви. Според мен полът не оказва влияние. Всичко си зависи от човека. Все пак идваме от едно и също място и в дългите си прераждания сме били и жени и мъже.

Преди малко си говир с нея... ето:
Шизофренията: кво стаа?
Бъкс: ми, кво... нищо особено. Мисля да си лягам.
Ш: еее, аре, бе! Постой още малко.
Б: за кво. Няма кво да правя.
Ш: дай да си говорим за нещо.
Б: ...
Ш: как мина работния ти петък?
Б: знаеш. Бяхме заедно.
Ш: аха. Иначе как си?
Б: аа. Иначе съм добре. А ти?
Ш: и аз така. Малко ми е скучно тия дни. Нещо спря да пиеш.
Б: то не може само да се пие. Трябва и да не се пие. Много глупости правя като се напия.
Ш: не! Аз правя много глупости като се напиеш! Ама пък виж колко е яко!
Б: не е даже хич!
Ш: :( а пък аз си мислех че сме приятелчета...
Б: не си мисли такива работи... само ще се разочароваш.
Ш: ти си ужасен! Не знам въобще за какво се хванах с теб! Отвратителен си! Една нормална приказка не може да се обърне с теб!!!
Б: е, хайде, хайде. Не дей да се цупиш... не си в 6-ти клас.
Ш: така е, знам... но ти нараняваш дълбоко шизофреничната ми душа :((
Б: не може да те наранявам... ти си няква шибана шизофрения!!!
Ш: уааааааааааааааааааа (избягва с рев)
Б: ох, спокойствие. Ще си лягам.

И както би казал Бла:
В момента – Alice in Chains – Down in the hole