Това е! Бъкси вече отказва да цикли! Оставя тази работа в ръцете на професионалистите, а именно - SONY ACID PRO 5.0 Направих една компилацийка с любими мои Reggae, Ragga и Hip-Hop парчета, които много ми помогнаха да изляза от дупката. Надявам се да ви хареса толкова, колкото и на мен :) Енджой! Единствено само искам да добавя:
Jah is in your life, everything is nice, everithing is wonerful and everything all right!
Опис: 1. Intro 2. Boozoo Bajou - Take it slow (feat.Joe Dukie and U Brown) 3. Stephen Marley - Mind Control 4. Fanatn Mojah and Mr. Flash - No Mercy 5. Damian Marley - Move 6. Perfect Nuh - Badda Mi 7. Sly and Robbie - Vice Vanity (Feat. Beans & Hawkman)(Noiseshaper Remix) 8. Jamalski - African Border 9. The Bug - Jah war (Feat. Flowdan) 10. e tva ne znam kvo e ama e unikalno :) 11. Damian Marley - The Master Has Come Back 12. Gentleman - Jah in your life 13. Lutan Fyah - Phantom War 14. Albrosie - Herbalist 15. Marlon Asher - Ganja farmer 16. Gentleman - 17. Linton Kwesi Johnson - Bass Culture 18. 5nizza - Солнце 19. Bob Marley & The Wailers - Sun Is Shining
Снощи си разчиствах шкавчетата от разни боклуци и вижте на какво попаднах :))) Писмо от Младежа от времето още като беше граничарче. Ех! Спокойни години бяха тогава. Имаше кой да ни пази от анадолските партизани. Много се зарадвах, че намерих това писмо (както и още 2 от него) и много се смях, затова реших да го споделя и с вас :) Надявам се Младежа да няма нищо против (то и да има вече е късно :) ). Ако проявите интерес (и Младежа ако нищо против, разбира се) ще постна и останалите две.
Спомням си навремето още докато правехме "Дъга", Влади ми каза - Знаеш ли какво е направила Мариета в Козлодуй? Казах му тогава - Не искам да знам... Снощи ми каза. Сега съжалявам, че съм бил толкова тъп и че съм живял в лъжи още 3 години! А със сигурност това не е бил единствения случай. Важното е човек да гледа напред и да не обръща внимание на миналото, защото то не може да се промени. Затова сега ще пусна една обява:
Млад, привлекателен, материално осигурен вишист търси да се запознае с красива, скромна девойка, която знае какво иска от живота и да не е курва! Моля кандидатките (и техните приятелки ако се явяват по две) да ми пишат на мейла.
Онзи ден Мони ми пише на кю-то. Вика, как си. Гледам че няма нови приключения. Викам му, и по-добре. Притесних се, вика той. Може да си имал последно приключение и да няма как да пишеш вече никога :)))))))) Смях падна. Затова сега съобщавам, че съм добре, и че не е имало нови приключения. Свалих си превръзката (така каза хирурга). Като си видях ръката и ме навести музата:
Защо ръчичката ми тъй унила и подута е? Толкоз лошо ли пробита е? Нима не ще я ползвам вече? Ще ми тежи ли като бреме? - ЩЕ Я ПОЛЗВАШ! - Тихо рече СМЪРТ - но ще мине време.
:) За сега все още имам леко синкаво-пепеляво оцветяване и не мога да си свивам ръката в юмрук, но всичко ще се оправи с времето.
Снощи с Цанко бяхме излезли на по бира в бар на края на вселената. Тръгнахме си рано. Седяхме и си чакахме автобуса на Лъвов мост. По едно време едно кошче се запали. Гледахме го умно известно време и накрая взехме много важното решение да го изгасим и да дадем пример на останалите граждани, как е правилно да се постъпва. Понеже бирата беше в мен, пристъпих към кошчето и започнах да го обливам. След това нещо каза "ПУК" и нещо ме обоцка по обратната страна на дланта. Докато се осетя какво става цялата ми ръка беше в кръв. Докато си кажа "ибах маа му" вече имах прилична локва в краката си. До сега не бях виждал кръв как изтича на талази. Нещото което ме обоцка ми беше срязало вената и то доста надълбоко. От там в Пирогов с едно такси, където реагираха много бързо хората. Промиха и превързаха. Цанко също много ми помогна, за което съм му благодарен. Жалко за новия ми панталон. Целите ми крачоли са в кръв. Имам петна и по якето. Пфу. Трудно си боравя с пръстите все още. Сигурно съм засегнал някоя жила. И какви цигарки свивам не е истина :) Сега вече като минавате през лъвов ще знаете от какво е кървавото петно до кошчето :) Изводът: Следващия път пий до никое време и си хвани такси :)
Може ли на всеки 8-ми март да се вкарвам в такива филми? Може! Миналата година се качих в някъв трамвай и като се събудих в него се оказах на същата спирка от, която бях тръгнал, но... в обратната посока. Този път един човек ме събуди в автобуса и вика - айде момче, това е последната спирка. След 5 мин. ходене започнах да осъзнавам ситуацията. А тя беше такава, че не знаех къде се намирам. Звънях на разни хора да ми помогнат да се ориентирам и в крайна сметка Калин (на Ивата приятеля) ми каза, че се намирам в Малашевци. От там пеш до Свобода, щото бях на китайски и много предвидливо си бях похарчил всичките пари. Маршрута го виждате на картата... Следващия 8-ми март мисля да подобря рекорда си и да мина разстоянието от Горубляне до Свобода. Стискайте палци :)
На един дизайнер му отмъкнали жената, откраднали му айсикю-то, тока спрял и му заминал каталога и той вика: - защо, бе, Господи?!? - не ме кефиш, бе, копеле!
Днес (вчера) гледах този документален филм. Това е от онези филми, които те кара да се замислиш и да промениш нещо в себе си. Не, че го натрапвам, просто в него си мисля, че има доста истина. Ако не друго то поне може да станем по-добри... към себе си, най-малкото. Ако ви интересува, това е филмът а титри в субс
Мммм... Супер беше! В сряда следобед се качихме на хижата. Много хубава хижа! Аз, Ети, Сис и Пафката се настанихме в четириместната стая с кодово название 201. 2 двуетажни легла. Парно и обща баня с 5 душа (Ох, Ваня!). За съжаление нямаше време и едно спускане да направим след като пристигнахме. Затова пък вечерта се отрязахме като казаци с много ром и чай в дневния бар (и нощен клуб има, ехеее). Приятно местенце с камина и много любезно лелче. Ах, как само влиза ромчето на планината!
Там имаше много приятелски настроени хора с които да си пиеш и да си говориш... за сняг. Има и DVD, на което можеш да си пуснеш каквато искаш музика. Имаше и хора с нергеле. След поредния ром последва и коз. Тогава вече се предадох и отидох да си легна (12лв.). Оказа се, че съм се предал много рано. Било е към 21:00ч.
На следващия ден сутринта нарамихме дъските и и бегом към пистата (40лв. карта за лифта за 3 дни). Нетърпелив да усетя онзи приятен гъдел, за който отдавна мечтаех, се метнах на дъската и бегом надолу. На 10-тия метър паднах. Много хубаво паднах. По лице! Ръката ми посрещна дясната половина на гръдния кош, след което направих 2-3 много красиви превъртания тип глава-дъска-глава-дъска ( . | . | ) и спрях за минута да си "почина". Болката в гръдния кош още си е там. Днес ходих на лекар да видя що така.
Равносметката: Спукано ребро + натъртвания (май се спомена и нещо като "усукване") Извод: Не си толкова добър, Баксанов, колкото си мислиш! Имаш още много ромчета да изпиеш! Извод2: Боли! Не мога да спя! Извод3: Здравето е голяма работа! Пазете го и не си играйте с него! За съжаление човек стига до този извод едва, когато е нездрав.
Това обаче не ме спря да продължа да се пускам в продължение на 3 дни. Жалко само, че не можех да развивам скороста, която исках, защото ме беше страх да не падна пак злокобно и да се потроша повече. Вече знам, че след пауза от 1 година първото спускане трябва да е бавно и внимателно (загряване). Иначе усещането е невероятно. Докато се пързалях не усещах болката в гърдите и мускулната треска (а леле каква мускулна имах...). Първия ден валеше сняг и духаше вятър. Малко неприятно, но не достатъчно, за да ни откаже. Втория ден - слънце, безветрено с прясно натрупан сняг от вечерта. ПЕРФЕКТНО! Трети ден - мъгли. За съжаление само половината от пистата можеше да се използва, защото надолу снегът беше дефицит. Така или иначе трябваше да слезем, до началната станция на лифта, за да си купим карти. После се караше само до междинната станция. Последния ден вече бях доста уверен във възможностите си и вече правя завойчета и по стръмната част на пистата! Не че не падам... Падам. И пак ставам и пак падам...
На тръгване пак се спуснах по цялата писта и дъската ми вече за нищо не става
за нищо неставаща дъска
Разлепеното нещо в края на дъската, което го залепих за 10 лв. не стига че се разлепи ами и стана и по-голямо. Загубих и един болт от автоматите си. Но няма значение. Зслужаваше си :)
Иху! Остава един час до началото на едно-седмичната ми отпуска. Ще си почина. Дал съм си дъската в един магазин да ми я оправят и да и наточат кантовете. На 7, 8 и 9-ти се качваме на хижа Безбог, която се намира над Добринище. Там се намира и най дългата писта в България - х. "Безбог" - "Тузлата" - х." Гоце Делчев" - дълга 5000-5500 м. , с денивелация от 700 метра. 2250 м. е най-висока точка и 1550 м. най-ниска точка. Нямам търпение :)
Ето какво правят хората в понеделник като нямат работа. Правят като мен... или поне повечето правят като мен. А именно да се ровят из мега свръх о'матик секретните сървъри на МОСАТ и да убиват скуката, разбивайки паролите на папки с надпис "TOP SECRET". Eто тази снимка е от един от секретните архиви, направена непосредствено преди катастрофата на 11-ти септември 2001г. от скрита камера.
Тоя блог стана петъчен блог. Явно петък е деня, в който хората се чудят к'во да правят на работа. Ако и вие сте част от статистиката ви предлагам ето тази невероятна и много забавна анимацийка за разтуха. Енджой :)
В името на добрите отношения с бившите ми колежки ще убия свободата на словото, както по принцип се прави в България! Поздрави и целувки Марина :) Love ya
.jpg)
