понеделник, февруари 12, 2007

Безбог



Мммм... Супер беше! В сряда следобед се качихме на хижата. Много хубава хижа! Аз, Ети, Сис и Пафката се настанихме в четириместната стая с кодово название 201. 2 двуетажни легла. Парно и обща баня с 5 душа (Ох, Ваня!). За съжаление нямаше време и едно спускане да направим след като пристигнахме. Затова пък вечерта се отрязахме като казаци с много ром и чай в дневния бар (и нощен клуб има, ехеее). Приятно местенце с камина и много любезно лелче. Ах, как само влиза ромчето на планината!

Ценоразпис:
Малък ром: 0.80лв.
Чай: 0.60лв.
Кафе: 0.60лв.
Бира "Пиринско": 1.50лв.


Там имаше много приятелски настроени хора с които да си пиеш и да си говориш... за сняг. Има и DVD, на което можеш да си пуснеш каквато искаш музика. Имаше и хора с нергеле.
След поредния ром последва и коз. Тогава вече се предадох и отидох да си легна (12лв.). Оказа се, че съм се предал много рано. Било е към 21:00ч.

На следващия ден сутринта нарамихме дъските и и бегом към пистата (40лв. карта за лифта за 3 дни). Нетърпелив да усетя онзи приятен гъдел, за който отдавна мечтаех, се метнах на дъската и бегом надолу. На 10-тия метър паднах. Много хубаво паднах. По лице! Ръката ми посрещна дясната половина на гръдния кош, след което направих 2-3 много красиви превъртания тип глава-дъска-глава-дъска ( . | . | ) и спрях за минута да си "почина". Болката в гръдния кош още си е там. Днес ходих на лекар да видя що така.

Равносметката:
Спукано ребро + натъртвания (май се спомена и нещо като "усукване")
Извод:
Не си толкова добър, Баксанов, колкото си мислиш! Имаш още много ромчета да изпиеш!
Извод2:
Боли! Не мога да спя!
Извод3:
Здравето е голяма работа! Пазете го и не си играйте с него!
За съжаление човек стига до този извод едва, когато е нездрав.

Това обаче не ме спря да продължа да се пускам в продължение на 3 дни. Жалко само, че не можех да развивам скороста, която исках, защото ме беше страх да не падна пак злокобно и да се потроша повече. Вече знам, че след пауза от 1 година първото спускане трябва да е бавно и внимателно (загряване). Иначе усещането е невероятно. Докато се пързалях не усещах болката в гърдите и мускулната треска (а леле каква мускулна имах...).
Първия ден валеше сняг и духаше вятър. Малко неприятно, но не достатъчно, за да ни откаже. Втория ден - слънце, безветрено с прясно натрупан сняг от вечерта. ПЕРФЕКТНО! Трети ден - мъгли.
За съжаление само половината от пистата можеше да се използва, защото надолу снегът беше дефицит. Така или иначе трябваше да слезем, до началната станция на лифта, за да си купим карти. После се караше само до междинната станция.
Последния ден вече бях доста уверен във възможностите си и вече правя завойчета и по стръмната част на пистата! Не че не падам... Падам. И пак ставам и пак падам...



На тръгване пак се спуснах по цялата писта и дъската ми вече за нищо не става














за нищо неставаща дъска

Разлепеното нещо в края на дъската, което го залепих за 10 лв. не стига че се разлепи ами и стана и по-голямо. Загубих и един болт от автоматите си. Но няма значение. Зслужаваше си :)

Ами хапването?

Ценоразпис:
таратор: 1.00лв.
Супи (пилешка, шкембе, боб, леща): 1.50лв.
Свинско със зеле: 3.00лв.


Скъсах се да ям боб! Само боб съм ял. Много вкусен бопрр.

Ще отидем пак! Заповядайте и вие :)

4 коментара:

Злото прасе каза...

Евала батка!!!
Готино ни стана таз вечер със словата ти описващи безбожкото ви джамбуре :)
Оздравявай бързо, да не идвам... знаеш.

m1l3n каза...

не Безбог, ами Съсбог е трябвало да го кръстят.
а иначе за ребрата Юнак без рана не може. знаеш.

Анонимен каза...

евала, пич,
кви работи си се научил да правиш!
Факир!!!
-пачев-

chilko каза...

най-дългата писта уж е тази в чепеларе, ама пак от този порядък - 5200+ метра