Спомням си първия Пирин. Мисля, че беше 2000г. От тогава ходя всяка година. Само състава се променя. Това е най-великия антистрес, който човек може да поеме и най-зареждащото място, на което съм ходил някога!
Тази година бях с хора, които никога не се бяха качвали там, но пък беше толкова весело колкото всеки път.
На 22.08.07 потеглихме със Сис и Пачев... Тодор Пачев към Добринище. На слизане от автобуса ни посрещна добрия самарянин с Уаз-ката. Даде ни телефона си ако случайно искаме да се качим към х.Гоце Делчев с транспорт. Обядвахме в "Македонската кръчма" - най-доброто място за хапване, където и да било. Хапнахме стабилно и решихме единодушно, че на никой не му се ходи 12км. нагоре по асфалтов път до хижата.
Обадихме се на пича с Уаз-ката и той след час дойде да ни забере от центъра на Добринище. Човека вика - ще минем само през гарата щото сега пристига влак и да вземем още хора ако са дошли. - О.К.
От гарата се зададоха двама като нас - големи раници, палатки и шалтета. Бай "транспорт Добринище" вика - Ей, вие нагоре ли сте? - Да - казват хората.
- Ами айде де! Качвайте се!
Качиха се. Така се запознахме с Явор и Христо от Пловдив. С тях изкарахме целия си поход, защото техния маршрут съвпадна с нашия. Беше весело. И те за пръв път минаваха по този маршрут. Безбог - Тевно - Вихрен.
Те се качиха пеш от х. Гоце Делчев до х. Безбог. Ние като по-глупави си хванехме лифта до междинката. Там лифтаджията вика:
- Ама, вие само до тук ли сте? На лекар ходихте ли? И от тук пеш нагоре?!? А, бе, хора ние за кво работим! Без хляб ще ни оставите.
На около 40 мин. от хижата имаше табелка - х. Безбог-10мин. Това беше и лафа на похода - "айде до хижата остават 10 мин."
Пачев беше помъкнал около стотина кила консерви... Боб с наденица & Stuff :))) Постоянно ни караше да ядем консерви, за да му смъкваме товар от плещите :)
На Безбог отидохме до дневния бар сис Сиската. Любезната лелка веднага ни позна от нашето идване зимата и аз останах изумен от физиономистките.... физиономическите... физио възможности :) Беше ни запомнила с добро. Полафихме си известно време и си тръгнахме с 200гр. мента, която се оказа недостатъчна... много... абсолютно недостатъчна въпреки, че си бях помъкнал 200гр. водка.
ИЗВОД 1: Алкохола в планината напива след първия 1/2 литър концентрат!
/М/у другото преди около седмица изкорених двете си мъжки разстения и ги изсуших, като не им отдавах никаква надежада... сега ги пробвах и останах много приятно изненадан :D :Q/През ноща Сис умря от студ с нейния "спален чувал" и правещата конденз палатка. Следващите вечери Пачев спа сам в нейната палатка с неговото "Нежно докосване, мумия" - спалния му чувал :) Нямаше опаквания.
Ден втори - Безбог-Тевно ерезоТръгнахме в 9 в посока х.Демяница... или Бъндерица беше... винаги ги бъркам...
Тръгнахме в 9 в посока хижата, която не е по-близо до х. Вихрен... обратното също не е вярно.
Трети опит:
Тръгнахме в 9 в посока хижата, която е по-далеко от х.Вихрен... Демяница май беше. Тя е, да!
Отбихме се до Рибни езера. Там има водопад и риби. Иначе защо да се казват Рибни езера.
По пътя за Самодивската порта ни срещна "живия Йети", както каза Явор.
Човек само по къси червени шорти "NIKE", 2 щеки и смешни, кръгли слънчеви очила.
- Добър ден. Къде отивате?
- Към Тевно.
- Е защо по този път. Другия по пътеката за "Пирин" е много по-живописен и красив! Тук има само камънак.
- Ама то и камъните си имат очарование - оправдах се аз.
/Ужас! Сега ми звънна шефката да ми каже какво трябва да направя утре спешно... дано да съм запомнил!/- Айде да ви помоля да ме щтракнете на фона на върховете.
Пачев поема Nokia N95 от ръцете му. Цели се... и ЩРАК!
Йети гледа снимката............................
- Хм. Отрязали сте ми краката. Хайде пак.
Пачев поема Nokia N95 от ръцете му. Цели се................................. и ЩРАК!
Йети гледа снимката......................................................... м, добре.
Минахме портата. По пътя за х.Демяница открихме много по-пряка и немаркирана пътека за портата към Тевно.
На Тевно се "изкъпахме" на импровизиран външен "душ" пред погледите на разни хора.
Пихме ракия и ядохме леща за мезе. Класика!
Ден трети - Тевно ерезо - х. ВихренМного живописен преход. Минахме през "малкото конче". След 7 часа "стегнато тътрузене", както каза Явор, стигнахме Вихрен. Хижа Вихрен. 3 бири, музиката да свири и тръгнахме нагоре по пътеката, за да си опънем палатките на обичайното ни място за бивакуване. Имаше и огън. И алкохол. Поточето, от което пълнихме вода беше почти пресъхнало :( Повечето езера както никога бяха покрити с колонии дълголисти водорасли, което си е доста необичайно. Освен това и никъде в планината не видях сняг, което си е още по-доста необичайно. Всичките дни на прехода не ни засече и грам облак, което си е още по-доста-да-си-ебе-майката-необичайно... Нещо се увлякох.
Ден четвърти - х. Вихрен - в.Вихрен - Кончето - Казаните - х.Вихрен - БанскоСкрихме си раниците в едни клекове и газ към върха. В началото Пачев се лигавеше и издъхваше, и искаше да се връща ама след време влезе в ритъм и качи върха (за 2,10ч.) като един истински мъж :) Там имаше около 20 човека и предполагам поради този комерс на 2914м. има покритие на мобилните оператори и GPRS. Ей, така, да си початиш от върха.
След като слязохме от върха на път за "кончето" ни брули ураганен вятър.
За да си представите какво имам (на в) предвид ще ви кажа, че малките камъчета си ги вееше като песъчинки и веднъж след като скочих на място ме отмесети с около 60 см в посоката на вятъра.
Досадна работа.
На "кончето" имаше още повече хора, от колкото на върха. Планината е станала яко комерс.
Тръгнахме си и стигнахме точно на време за маршрутката от х. Вихрен до Банско. Веднага като пристигнахме ни чакаше автобус за София. Като по поръчка. Вечерта в цивилизацията - китайски! Циливилизация!
Не си усещам краката. Петите са ми подбити. Едвам ходя! Ебаси якото!!!
Peace and Love!
P.S. Скоро Пачев ще качи снимки... където 8/9 от тях се е самоснимал на фона на планината :))) Нарцис!
.jpg)
