Пуснах си дискографията на Lamb, за да подгрея малко за Park Live Festival другата седмица. Не ги бях слушал от доста време. По някое време дойдоха ремиксите. Губейки си времето пред компютъра на фона на музиката (да, обикновено си губя времето пред компа, защото имам разни надомни проектчета, които ме мързи да довърша) изпаднах в едно много специфично състояние, което само една група на света може да ми го докара. Нали знаете как определената музика носи определено настроение - позитивно, депресивно, надъхващо, апатично, меланхолично, тъпо и т.н. Погледнах уинампа и - ами да! Autechre с микс на Gold.
За пръв път ги чух някъде 1995 година. Роб Браун и Шон Буут правят толкова експериментална музика, че според мен не може да се впише в нито един жанр.
Всеки път като ги слушам отнасям яко в някое необятно и непознато измерение носещо неопределени и загадъчни емоции. Толкова неопределени и загадъчни, че чак страх да те хване :) Много подхождат на много късната вечер и много ранната сутрин в урбанистична обстановка.
Не знам... може би аз съм сбъркан...
И разбира се психарията няма да е пълна ако не намесим и Chris Cunningham, който прави клипа на Second Bad Vibel
3 коментара:
Interesno !
Ех, ех - пък мен ми е мъчно, че няма да мога да отида на Лемб, така че да разказваш после :)
хе :)
и аз скоро слушах Аутекър
а помниш ли, че ги пусках във "Верде" :)
Публикуване на коментар