неделя, март 29, 2009

За дупките, вселената и всичко останало

Преди известно време говорих на Бла, че изпадам в някакви периоди на постване и на не-постване. Понякога периодите на "не-постване", продължат дълго, но за сметка на това в периодите на постване може да се случи... да се случи.... кво пък може да се случи. Примерно да дойдат вогоните. Та и в живота е така. Понякога постваш а понякога хич не го правиш. Причините за неправенето са:

а) много работа
б) мнооооооого работа
в) апатия
г) ебало си е майката всичко

Обикновено отговаряш на "г" когато положението е много зле. И все пак е по-добре да го осъзнаеш преди да си посегнал към капачката, лъжичката, лимонтозото, запалката и .... спринцовката.
Обикновено ги избягвам тези състояния, защото много мразя да изпадам в дупки. До сега идеята ми беше "ако падна в дупка да спра да копая", но днес един човек, на който му обещах да не го намесвам в междублоговото ми пространство за зло или за добро, ми даде идеята, че всъщност е по-добре да си изкопаеш дупката до край, да видиш какво има там и след това да излезеш от нея.
Навремето по "хоризонт" чух сентенция за блус музиката - "Когато си тъжен тя ти дава надежда и те изправя на крака."
Бих казал същото и за джаз музиката (много зависи от джаза).
Един вид изкопава останалото, до което се стремиш и след това ти прави стълбичка за нагоре :)
Много яко!

8 коментара:

Анонимен каза...

Мдаа, и на мен ми се струва, че дупките не винаги са лошо нещо, от време на време действат като очистително (виж. реактивен въглен..ако има къде:) Но имам чудесна рецепта за дупки, или за следдупки. Започва се с една чаена среща в чайната или кафяна в Coffee house, където яко те навивам да ходим в Стара Планина от 01 до 06ти май ( или по друго време ). Ориентировъчен маршрут за самонавиване х. Вежен посока Мазалат (докъдето стигнем). Желателно е присъствието на други склонни и несколнни да се навият;) Пък ако не стане поне ще изпием по чаша хубав чай .. или кафе.
Поздрави, Ваня

Bla каза...

Я, Ваня чете блогове! :D

Анонимен каза...

:)Като стигнеш дъното на дупката поне ще можеш да се оттласнеш там,пък иначе кат спреш да копаеш по средата само висиш в безтегловност...in the middle of nowhere!YES?;)
Stuped sis

Анонимен каза...

the middle of nowhere - the center of everywhere!

Buksy каза...

Според мен всички ни тресе яко циклофренията.
А, Ваня, предложението ти е страхотно, но за съжаление втората му част отпада, защото тогава ще ходим до Русе. Иначе приемам идеята за чайче с 2 вдигнати ръце :)))

yagoda каза...

Да, аз напоследък си повтарям, че каквото и да става все е за добро. Тя нали вселената, милата не разбирала кое е добро и кое лошо и само връщала. Като един наистина безпогрешен играч на тенис.
Бай дъ уей сега като пиша това виждам че е 03:09 заранта, първият ми ден в който знам че няма нужда да съм на работа от 8 години насам. Ай уволнение!

sas каза...

:) Еххх, ман, страшен си!!!! Риспект!

I LOVE YOU каза...
Този коментар бе премахнат от администратор на блога.