Снощи варих картофи в една стара и болна тенджера. Стара, стара да е... колко да е стара, ама е бая стара.
Картофите бяха сварени успешно и пристъпих към следващата стъпка - изцеждане на водата. Хванах тенджера за единствената останала дръжка и с грациозно движение я повдигнах с идеята да я занеса към мивката. На десетина сантиметра от котлона дръжката се откина и тенджерата умря. Умирайки обаче тя реши да завлече и мен в бездната. Случи се нещо, което ми се случва за втори път. Залях си ръката с още вряща вода. Последствията бяха същите както, когато се залях за пръв път. Т.е. абсолютно НИКАКВИ!
Болеше много, но дори не ми се зачерви кожата. Това малко ме плаши, но се радвам разбира се, че нямаше последствия.
Сисиката предложи следващия път да пробвам с нещо, което кипи на по висока температура - олио, стомана... Обещавам да не я слушам.
От разлятата вода по котлона се образува и този... тази... това страховито нещо, което ми бие малко на перхидролен вуду индиянец.
3 коментара:
за момент си помислих, че виждам парчета стъкло, но после прочетох и се успокоих
:)
иначе това с кожата ми напомня на една сцена от phoenix nights. виж след 1 мин и 3 сек
http://www.youtube.com/watch?v=sIGBW4lbj9s
русото прилича на тина търнър
I'm a genetic freakly :)))
Та показах снимката на мама, както очаквах каза много неща, но в основни лини - всичко лошо си отива от тази къща. Разказа няколко клюки, но ще си ги запазя за себе си :D
Напред към светли бъднини!
:D
Публикуване на коментар