Отверка - сваляй гащи за проверка!

Buksy rulez

Снощи около 23:00 ч., след като изпратихме Ети на влака, докато си чаках автобуса, дойдоха при мен двама мъже в приятни сини униформи. От там нататък всичко се разви, горе-долу по следния начин:
- Добър вечер! Документите за проверка!
- К'во правиш в София като си от Плевен?!
- Студент съм по режисура в Нов Български.
- Имаш ли временна адресна регистрация? Едно такова жълто листче.
- Нямам. Ще си вадя лична карта с постоянен адрес.
- Хммм!
- Извади си всичко от джобовете!
...
През това време спряха друго момче с раница и флешове по ушите. Започнаха и него да джобат.
- Прибери си парите от портфейла.
Следва джобене на целия ми портфейл. Извади всичко и прегледа всички хартийки, след което ме опипа целия (за щастите не ме бара по патката).
След като не намери нищо (а аз и нямах) започна с майтапите и да се държи приятелски.
- Ти си подпийнал ми се струва.
- Така е. Пийнах "малко" - бях пийнал "малко".
- Хайде, прибери си нещата. - И к'во, има ли хляб в режисурата?
- А, бе, още куца работата ама малко по малко ще се оправят нещата.
- Що не ходиш някъде на вън да се пробваш. Там няма ли повече хляб?
(Следва най-емоционалния момент в историята. Хората със силни емоции да пропуснат следващото иречение.)
- Защото искам да направя нещо за България! Искам тук да се развивам! Защото отдавна не съм гледал качествен български филм! Държавата ни има нужда от нещо ново!
- Така е! Прав си... Едно време имаше хубави филми. - Бил ли си в полицейско управление преди?
- Не! За мой късмет :)
- А тази лична карта от къде си я взел?
- От РДВР Плевен.
- Ето виждаш ли! Значи си бил в полицейско. Хо-хо-хо. - Хайде, лека вечер.
- Благодаря. Лека работа и на вас.

Та така общо взето се развиха нещата. Нямаха заповед за обиск, но не исках да се заяждам заради адресната ми регистрация. Макар, че като се замисля, какво толкова можеха да ми направят...