Wicky@Blogspot

Или казано иначе, една много талантлива художничка (за Мая Бочева иде реч) започна едно ново начинание - свой собствен блог.
Ура!

Flamingo & Buksy

10x to Peresa

Истина е...

Днес си регистрирах Клиото (Рено... Ренаут). Въпреки 3 часовото забиване на ПеЦетата в КАТ успях да свършя всичко необходимо, за да се сдобия с номера. Ети ми пази колата докато бях на опашката и ми се налагаше да върша нещо друго, като бюрокрациите в КАТ и срането в LUK OIL, където нямаше ламба, беше тъмно... и се налагаше да правя някои неща по интуициия. Имам добре развита интуиция.
Номера ми е "СА 0291 МА"
Влади ме пита как ще го запомня. Еми, ето как - 02-кода на Софее, 91-най-якия албум на Nirvana "Smels like teen spirit". И к'во става? СА (еднократно щракване на пръсти), СОФИЯ СМЕЛС ЛАЙК ТИИН СПИРИТ, МА!
Може и песен да се направи с това нещо, сигурен съм.
Иначе всичко мина бързо (за КАТ). На канала стана някакво объркване (не по моя вина наистина) и вместо моя 8-ми канал се озовах в 9-ти. И понеже не можех да се върна в моя, заради опашката от коли един от чакащите, каза - Чакай да си преместя колата да минеш, щото така като те гледам никога няма да се оправиш!
Спек.
За 3,8963сек.
После грам не ме ибеше, щото бях концентриран в/у рязкото ми отпускане на съединителя и съответното рязко тръгване и рязко спиране (заради рязкото тръгване).
Чичкото от тунела ми каза "Еби се ВГЗ, копеле! Ник'во талонче за теб докато не оправиш тази шибано напукана тръбичка на спирачките!"
Или в прав текст - "А, бе, много ти е напукана тръбичката тука... ще трябва да я смениш и да минеш пак през тунела. Сега ще ти дадат номера ама ще трябва да се върнеш пак тук, за да си вземеш талончето."
Възможни причини:
А) Ше се върнеш пак или ше бутнеш на бай Пешо 20 кинта, за да те пуснем.
Б) Ше се върнеш и ще правим любов като истински мъже.
В) Маркучето на спирачките ти е напукано и трябва наистина да го смениш.

Щом трябва...

Както и да е.
Ето как изглежда на тъмно снимана от далече със светкавица...

И снимана със светкавица отблизо :)

Разбрахте за какво иде реч, нали :)
А!
'97 година
88 000 километра
1.4 бензин
75 коня
климатик
централно заключване
емобилайзер
4 врати... и най-важното (както каза Сис) - чевена ;)

Peace!

Занемарих го тоя блог...

Ми, кво става. Нищо не става! Ей това става. Чаках 1 месец Емо да ми уреди кола. Да ви кажа ли какво стана... НИЩО не стана! Ей, това стана!
До края на седмицата обаче мисля да се сдобия с нещо.
Иначе тренираме здраво със Сашко... NFS Most Wanted в мрежа. Много сме добри ;)

Като по поръчка...

Сега слушах това парче, което с Гого слушахме в студентските си години и много му се кефихме. Иде реч за последния ми пост :))))

Официално опровержение... и извинение

Предния пост беше фейк :))) Това, което се вижда на снимката е на шефката джипа. Аз Тойота нямам :) дори и кола нямам все още, въпреки че се надявам тази седмица вече да имам.
Много ми беше забавно да ви гледам реакциите и да обяснявам на всички к'ва кола съм си взел, с к'ъв двигател, колко коня, коя година, на колко километра е и т.н. Но вече се изморих. Исках да видя колко хора ще се хванат и се оказа, че се хванаха всички с изключение на Чилко и Гого, по простата причина, че през уикенда бяхме заедно. Така или иначе в поста си не бях писал нищо. Всичко оставих на въображението ви :)))
Майка ми например след като разбрала от кандидата за общински съветник на "Новото Време", Плевен - г-н. Тодор Пачев, разправяла на всичките си колеги - "Сега на какво да се возя първо... на Тойота или на БМВ" (Методи си купи Баварец) :)))
Приемете моите извинения! Обещавам да не се повтаря ;]

Айде честито!

Е, ми, мно'о се извинявам ама...

...това е най якото трипхоп парче, на най-яката трипхоп банда за всички времена (не съм употребявал наркотици и ... не много алкохол)

WAITING TO DIE BY MICKEY AVALON

Еми, сестра ми ме зариби по този пич, даге... Бива *ТУМБС УП*
Малко ми бие на BECK.

Първи експерименти

Този апарат успя да ме зариби толкова, колкото и първото ми LEGO :)

Canon PowerShot S5 IS

Това е! Вече е при мен :) Сестра ми го донесе в петък от брадските USA. Страшен е! Прави невероятни снимки с много добро качество. Ето някои от тях:

Още го разучавам. 8 мегапиксела, х12 зуум.
Да си го пазя и да го ползвам със здраве. Благодаря :)

Wedding stuff

Разни помашки, гастрономически извращения на сватбата на сем. Колеви

My new Nokia 5700 Xpress Music

Вторник си я взех :) Има си всичко, което ми е необходимо, а именно:
MP3 player с дистанционно, 2MP камера, 1Gb flash и забележете... мога да се обаждам на разни хора от него!!! Амеееееейзинг!
Клавиатурата му се врътка насам-натам. В едно положение е телефон а в следващия момент е плеър. В промеждутъка от двата момента става на фотоапарат или пък могат да се провеждат 3G разговори (докато говориш на някой можеш да му се блещиш на камерата, както и той на теб). Купил съм си истински трансформърс :)


Вече качих и първите си снимки през телефона във flickr.
Като му дадох да търси "baksanov" вижте какво излезе:

Е, хайде сега, нямяше нужда... Иначе, да! Точно това имах предвид!

Пирин'07 - снимки

От Сис:

От Пачев:

Пирин'07 - Традицията продължава

Спомням си първия Пирин. Мисля, че беше 2000г. От тогава ходя всяка година. Само състава се променя. Това е най-великия антистрес, който човек може да поеме и най-зареждащото място, на което съм ходил някога!
Тази година бях с хора, които никога не се бяха качвали там, но пък беше толкова весело колкото всеки път.
На 22.08.07 потеглихме със Сис и Пачев... Тодор Пачев към Добринище. На слизане от автобуса ни посрещна добрия самарянин с Уаз-ката. Даде ни телефона си ако случайно искаме да се качим към х.Гоце Делчев с транспорт. Обядвахме в "Македонската кръчма" - най-доброто място за хапване, където и да било. Хапнахме стабилно и решихме единодушно, че на никой не му се ходи 12км. нагоре по асфалтов път до хижата.
Обадихме се на пича с Уаз-ката и той след час дойде да ни забере от центъра на Добринище. Човека вика - ще минем само през гарата щото сега пристига влак и да вземем още хора ако са дошли. - О.К.
От гарата се зададоха двама като нас - големи раници, палатки и шалтета. Бай "транспорт Добринище" вика - Ей, вие нагоре ли сте? - Да - казват хората.
- Ами айде де! Качвайте се!
Качиха се. Така се запознахме с Явор и Христо от Пловдив. С тях изкарахме целия си поход, защото техния маршрут съвпадна с нашия. Беше весело. И те за пръв път минаваха по този маршрут. Безбог - Тевно - Вихрен.
Те се качиха пеш от х. Гоце Делчев до х. Безбог. Ние като по-глупави си хванехме лифта до междинката. Там лифтаджията вика:
- Ама, вие само до тук ли сте? На лекар ходихте ли? И от тук пеш нагоре?!? А, бе, хора ние за кво работим! Без хляб ще ни оставите.
На около 40 мин. от хижата имаше табелка - х. Безбог-10мин. Това беше и лафа на похода - "айде до хижата остават 10 мин."
Пачев беше помъкнал около стотина кила консерви... Боб с наденица & Stuff :))) Постоянно ни караше да ядем консерви, за да му смъкваме товар от плещите :)
На Безбог отидохме до дневния бар сис Сиската. Любезната лелка веднага ни позна от нашето идване зимата и аз останах изумен от физиономистките.... физиономическите... физио възможности :) Беше ни запомнила с добро. Полафихме си известно време и си тръгнахме с 200гр. мента, която се оказа недостатъчна... много... абсолютно недостатъчна въпреки, че си бях помъкнал 200гр. водка.
ИЗВОД 1:
Алкохола в планината напива след първия 1/2 литър концентрат!

/М/у другото преди около седмица изкорених двете си мъжки разстения и ги изсуших, като не им отдавах никаква надежада... сега ги пробвах и останах много приятно изненадан :D :Q/

През ноща Сис умря от студ с нейния "спален чувал" и правещата конденз палатка. Следващите вечери Пачев спа сам в нейната палатка с неговото "Нежно докосване, мумия" - спалния му чувал :) Нямаше опаквания.

Ден втори - Безбог-Тевно ерезо
Тръгнахме в 9 в посока х.Демяница... или Бъндерица беше... винаги ги бъркам...
Тръгнахме в 9 в посока хижата, която не е по-близо до х. Вихрен... обратното също не е вярно.
Трети опит:
Тръгнахме в 9 в посока хижата, която е по-далеко от х.Вихрен... Демяница май беше. Тя е, да!
Отбихме се до Рибни езера. Там има водопад и риби. Иначе защо да се казват Рибни езера.
По пътя за Самодивската порта ни срещна "живия Йети", както каза Явор.
Човек само по къси червени шорти "NIKE", 2 щеки и смешни, кръгли слънчеви очила.
- Добър ден. Къде отивате?
- Към Тевно.
- Е защо по този път. Другия по пътеката за "Пирин" е много по-живописен и красив! Тук има само камънак.
- Ама то и камъните си имат очарование - оправдах се аз.
/Ужас! Сега ми звънна шефката да ми каже какво трябва да направя утре спешно... дано да съм запомнил!/
- Айде да ви помоля да ме щтракнете на фона на върховете.
Пачев поема Nokia N95 от ръцете му. Цели се... и ЩРАК!
Йети гледа снимката............................
- Хм. Отрязали сте ми краката. Хайде пак.
Пачев поема Nokia N95 от ръцете му. Цели се................................. и ЩРАК!
Йети гледа снимката......................................................... м, добре.
Минахме портата. По пътя за х.Демяница открихме много по-пряка и немаркирана пътека за портата към Тевно.
На Тевно се "изкъпахме" на импровизиран външен "душ" пред погледите на разни хора.
Пихме ракия и ядохме леща за мезе. Класика!

Ден трети - Тевно ерезо - х. Вихрен
Много живописен преход. Минахме през "малкото конче". След 7 часа "стегнато тътрузене", както каза Явор, стигнахме Вихрен. Хижа Вихрен. 3 бири, музиката да свири и тръгнахме нагоре по пътеката, за да си опънем палатките на обичайното ни място за бивакуване. Имаше и огън. И алкохол. Поточето, от което пълнихме вода беше почти пресъхнало :( Повечето езера както никога бяха покрити с колонии дълголисти водорасли, което си е доста необичайно. Освен това и никъде в планината не видях сняг, което си е още по-доста необичайно. Всичките дни на прехода не ни засече и грам облак, което си е още по-доста-да-си-ебе-майката-необичайно... Нещо се увлякох.

Ден четвърти - х. Вихрен - в.Вихрен - Кончето - Казаните - х.Вихрен - Банско
Скрихме си раниците в едни клекове и газ към върха. В началото Пачев се лигавеше и издъхваше, и искаше да се връща ама след време влезе в ритъм и качи върха (за 2,10ч.) като един истински мъж :) Там имаше около 20 човека и предполагам поради този комерс на 2914м. има покритие на мобилните оператори и GPRS. Ей, така, да си початиш от върха.
След като слязохме от върха на път за "кончето" ни брули ураганен вятър.
За да си представите какво имам (на в) предвид ще ви кажа, че малките камъчета си ги вееше като песъчинки и веднъж след като скочих на място ме отмесети с около 60 см в посоката на вятъра.
Досадна работа.
На "кончето" имаше още повече хора, от колкото на върха. Планината е станала яко комерс.
Тръгнахме си и стигнахме точно на време за маршрутката от х. Вихрен до Банско. Веднага като пристигнахме ни чакаше автобус за София. Като по поръчка. Вечерта в цивилизацията - китайски! Циливилизация!
Не си усещам краката. Петите са ми подбити. Едвам ходя! Ебаси якото!!!
Peace and Love!

P.S. Скоро Пачев ще качи снимки... където 8/9 от тях се е самоснимал на фона на планината :))) Нарцис!

Афтър сватбено събуждане

Много ми се мота главата. Насам-натам, направо не мога да я хвана. Това парче много ме накефи и ми помага в борбата с махмурлука. Като един виден фен на gentleman направо ме е срам, че не съм го открил по-рано.


Отивам за още 3 бири :)))

П.С. Стефчето е най-красивата булка!

Лора

Мислех да опиша впечатленията си от морските ми приключения... В момента въобще не ми е до това. Само ще спомена, че на Лозенец за уикенда дойдоха Младежа и двама негови бивши колеги - Лора и Пухи. Беше много весело.
Днес на сватбата на Сашко и Стефчето се обадих на Младежа да го питам, защо не е дошъл... Каза ми, че е бил на погребение...
Няма да пиша нищо, защото напоследък ми идва в повече.

Младежа, Чилко

Лора беше много готин човек и... не знам какъв е бил божествения промисъл в случая, но според мен тя е един от последните хора на планетата, който го заслужава!

Сбогом!

Отпуска '07

Последен ден! От утре - иху-аху! Малко море, малко планина и малко сватби. Довечера пътувам за Лозенец (Козенец както казва Марти), където ще поседя неизвестен период от време пък после накъдето ме отнесе хипарията.
Peace & Love!

ICQ log на отминалия ден

Стана ми тъпо вече да се ровя по това време в нета. Гледам си q-то и ми направи впечатление, че човека който винаги ми беше on-line вече не е on. Преди по всяко време на денонощието можехме да си ръсим простотии нон стоп... Още не мога да свикна. Йемича имаше РД на 26.06. Стана на 30. Юбилей.
Това е последния ни раговор:

buksy (00:01:18 26/06/2007)
ето го баткооооооооооооооооо


buksy (00:01:20 26/06/2007)
:)


buksy (00:01:27 26/06/2007)
жив и здрав йемич :)


Yemo (00:01:28 26/06/2007)
aehiohioeahoiae


Yemo (00:01:32 26/06/2007)
danke danke :))))))))))))))))))))))))))))


Yemo (00:01:36 26/06/2007)
aide i ti :)


buksy (00:01:42 26/06/2007)
айде от теб да мине


Yemo (00:01:47 26/06/2007)
metyr mina :Q


buksy (00:01:49 26/06/2007)
т.е. разрешаваш ми


buksy (00:01:52 26/06/2007)
хаха


buksy (00:01:58 26/06/2007)
благодарско за което


Yemo (00:02:02 26/06/2007)
:P

Ще ни липсваш!

Емил Кушев 1977-2007

Почивай в мир и намери покой, Йемич...