Витоша циклинг

Endomondo Cycling Workout: "was out cycling 34.97 km in 5h:03m:51s using Endomondo."

Вчера беше един хубав ден. Хубавото беше, че е почивен а още по-хубавото беше, че е слънчев. Затова със Сиската решихме, че трябва да го оползотвориме по най-добрия начин, като се качим на Витоша с колелетата и направим една небрежна обиколка.
Качихме се от с. Мърчаево, където стартирах Endomondo. Програмката картира пътя ни с помоща на GPS. Цели 8 км се движихме по една много красива и приятна за каране пътечка. И така до с. Кладница. След това импровизирахме. Вместо към с. Боснек импровизирахме към с. Чуйпетльово. Озовахме се на стръмна камениста пътечка, прорязвана от поточета или както понякога се случваше самата пътечка ставаше поточе. И така 7 км. 7 км бутане на велосипеди по баир. Може да го направим нова олимпийска дисциплина. Към Чуйпетльово започна стръмно спускане по камениста пътечка. Изпилихме си спирачките, но за сметка на това и китките много ни заболяха. Пихме по бира и решихме, че трябва да се връщаме вече, защото беше станало късно. Явно обиколката на Витоша се отлагаше за някой друг ден без импровизации. След това дойде най-приятната част от трипа. 7 км спускане от с. Чуйпетльово до с. Боснек. Там се повъртяхме известно време обърквани от "местните" и по щастливо стечение на обстоятелствата хванахме верния път. Вкрая на язовир Студена ми падна батерията и последните км не успях да ги логна.
Всъщност трябваше да направим това, но се получи онова.

Фотореализъм

С развитието на Photoshop и благодарение на хора като мен, болести като анорексията и болимията отбелязаха бум през изминалите 20-тина години. Истината е, че ние лъжем. Насаждаме комплекси в подрастващите тинейджърки, но това си е техен проблем. Егото не прощава.
Много е досадно да работиш с "манекенки". Пада голямо мазане, махане на косми, скриване на вени, оправяне на дефекти, бръчки, вкарване на цвят в бледите им наркоманизирани ръчички... За предпочитане е да се работи "върху" манекенки, но това малко хора могат да си го позволят, а и обикновенно разликата е голяма спрямо визията на обекта в някое списание и видян отбизо в реално време. От там идва и голямото разочарование.
Никой не хараса девойката (набор 85) снимана за корица на списанието. Защо ли я снимаха нея тогава? За да ми отворят работа предполагам.
"Направи нещо..." ми казаха.
По принцип не обичам да прекалявам с ретуша, но този път се стигна до тотална смяна на физиономията.
Отляво част от готовата корица, отдясно оригиналната снимка.