Тази сутрин се събудих отново. Слънцето надничаше плахо през прозореца и внимаваше да не обезпокои съня ми. Нека спи си казваше. Аз съм тук и ще го чакам да се събуди. Усмихна ми се когато отворих очи и аз му отвърнах със същото. Изпитах същото чувство, както когато бях малък и ми подариха лего. Нямах търпение да се събудя и да си играя. Бях забравил какво е. Малките неща са важни. Те правят човека щастлив.
Благодаря :)
