С развитието на Photoshop и благодарение на хора като мен, болести като анорексията и болимията отбелязаха бум през изминалите 20-тина години. Истината е, че ние лъжем. Насаждаме комплекси в подрастващите тинейджърки, но това си е техен проблем. Егото не прощава.
Много е досадно да работиш с "манекенки". Пада голямо мазане, махане на косми, скриване на вени, оправяне на дефекти, бръчки, вкарване на цвят в бледите им наркоманизирани ръчички... За предпочитане е да се работи "върху" манекенки, но това малко хора могат да си го позволят, а и обикновенно разликата е голяма спрямо визията на обекта в някое списание и видян отбизо в реално време. От там идва и голямото разочарование.
Никой не хараса девойката (набор 85) снимана за корица на списанието. Защо ли я снимаха нея тогава? За да ми отворят работа предполагам.
"Направи нещо..." ми казаха.
По принцип не обичам да прекалявам с ретуша, но този път се стигна до тотална смяна на физиономията.
Отляво част от готовата корица, отдясно оригиналната снимка.
6 коментара:
Братле, майстор си на Фотошопа, евала! :)
Тая пача и майка инги нема да ги познае:)
Мда лоша работа е това с твойта работа:)
От многото курволяк дет съм виждал в гримьорните само 2 3 наистина изглеждат добре, преди някой като тебе или гримьорка да поработят по тях. Едната е Роси Иванова, другата е Елеонора Манчева...
ще ти пратя една моя снимка и мен да ме барнеш малко на фотошопа
еее, бъкси, ти си магьосник :)
а тая лелка, да ме убиш не мога да кажа, че е 85...
пълно туше...ще си наема някой да барва и моите снимки по малко :D
благодаря ви д-р Енчев :)
Публикуване на коментар