вторник, март 27, 2007

Спомени...

Снощи си разчиствах шкавчетата от разни боклуци и вижте на какво попаднах :))) Писмо от Младежа от времето още като беше граничарче. Ех! Спокойни години бяха тогава. Имаше кой да ни пази от анадолските партизани.
Много се зарадвах, че намерих това писмо (както и още 2 от него) и много се смях, затова реших да го споделя и с вас :) Надявам се Младежа да няма нищо против (то и да има вече е късно :) ).
Ако проявите интерес (и Младежа ако нищо против, разбира се) ще постна и останалите две.

8 коментара:

  1. uhuuuuu! :)
    поет. какви писма пише, като Христо Ботев е. btw и двете стихчета са цитати.

    ОтговорИзтриване
  2. хехе
    яко
    :)

    четох някъде, че книгите за хари потър са на първо място по взимане във военните библиотеки. егмонт направили голям удар като продали няколкостотин хиляди на военното министерство. сигурно хърмаяни има пръст в това.

    ОтговорИзтриване
  3. Яко, да :)
    На какво си го писал тва бре Миленчо? На военната машина за шифрограми?
    ...сега да те е страх да заспиш без гащи.

    ОтговорИзтриване
  4. oshtee!!! neka razberem kakvo se e sluchilo na Blgaro-turskata granica!!!

    ОтговорИзтриване
  5. и ето ииидва шифрограмата, и аз падаам на коолене, и се моооля на всички богове: Уволнениее!

    ОтговорИзтриване
  6. :))) и аз искам още казармена полемика - носталгично е, лирично и чудно хубаво! някак си...

    ОтговорИзтриване
  7. Писна ми да спя с гащите! Младеж, върни се на границата!!!

    ОтговорИзтриване
  8. А ето го и оригиналния текст на песента:

    Когда умолкнут все песни,
    Которых я не знаю,
    В терпком воздухе крикнет
    Последний мой бумажный пароход.
    Good-bуe Америка, о,
    Где я не был никогда.
    Прощай навсегда.
    Возьми банджо,
    Сыграй мне на прощанье.
    Мне стали слишком малы
    Твои тертые джинсы.
    Нас так долго учили
    Любить твои запретные плоды.
    Good-bуe Америка, о,
    Где я не буду никогда.
    Услышу ли песню,
    Которую запомню навсегда

    ОтговорИзтриване