Да. Прочетох я тази книга. Някои хора не могат да се похвалят с моя успех. Четох я... известно време :) Вложих много инат, понеже не мога (сърце не ми дава) да чета "по диагонал". Умберто е много начетен човек. Той е носител на званието "Доктор хонорис кауза" на Софийски Университет. Като четеш книгата ти се струва, че знае всичко. Може и така да е. И въпреки многото скучни страници изпълнени с фактология, сухо вещество и чужди думи, някак си успя да ми влезе под кожата. Няколко пъти сънувах конспирации, тамплиери, заплетени тайни кодове, мистика, алхимия, сложни комбинации, чиито отговори се намираха в youtube (WTF?!) и разни подобни неща. Мисля да изляза от конспирацията с нещо по-семпло и просташко. Интимните части на Хауърд Стърн!
И за лека нощ ще споделя с вас едно изречение от книгата. По-смелите може да се опитат да му направят синтактичен разбор!
Но докато главата на Белбо следваше опънатото въже, тялото му - отначало може би в последния гърч, а след това с конвулсивната подвижност на дървена кукла - очертаваше други посоки в пространството независимо от главата, от въжето и от кълбото под него: ръцете в една посока, краката - в друга, и аз изпитах чувството, че ако някой би заснел тази сцена с моторен фотоапарат, запечатвайки на лента всеки последователен миг от това движение в пространството и регистрирайки двете крайни точки, в които се озоваваше главата при всеки период на люлеенето, двете точки, в които металното кълбо спираше, за да се върне в обратната посока, точките, в които мислено се кръстосваха независимите една от друга части на въжето с двете "глави", и междинните точки, белязани в краищата на плоскостта от тялото и от краката, сигурен съм, че обесеният на Махалото Белбо щеше да очертае в пространството дървото на сефирите, синтезирайки във върховния и момент историята на всички светове и фиксирайки в своето блуждаене десетте етапа на вялото излъхване и утаяване на божественото в света.
