За дупките, вселената и всичко останало

Преди известно време говорих на Бла, че изпадам в някакви периоди на постване и на не-постване. Понякога периодите на "не-постване", продължат дълго, но за сметка на това в периодите на постване може да се случи... да се случи.... кво пък може да се случи. Примерно да дойдат вогоните. Та и в живота е така. Понякога постваш а понякога хич не го правиш. Причините за неправенето са:

а) много работа
б) мнооооооого работа
в) апатия
г) ебало си е майката всичко

Обикновено отговаряш на "г" когато положението е много зле. И все пак е по-добре да го осъзнаеш преди да си посегнал към капачката, лъжичката, лимонтозото, запалката и .... спринцовката.
Обикновено ги избягвам тези състояния, защото много мразя да изпадам в дупки. До сега идеята ми беше "ако падна в дупка да спра да копая", но днес един човек, на който му обещах да не го намесвам в междублоговото ми пространство за зло или за добро, ми даде идеята, че всъщност е по-добре да си изкопаеш дупката до край, да видиш какво има там и след това да излезеш от нея.
Навремето по "хоризонт" чух сентенция за блус музиката - "Когато си тъжен тя ти дава надежда и те изправя на крака."
Бих казал същото и за джаз музиката (много зависи от джаза).
Един вид изкопава останалото, до което се стремиш и след това ти прави стълбичка за нагоре :)
Много яко!

8-мият ден

Хронология на празника:
Колата казва - бръм б б б б
Лифтът казва - бжжжжт бжжжжт бжжжжт
Ушите казват - пук пук
Вятарът казва - фиуууууу
Снегът казва - хрус хрус хрус
Сноуборда казва - хрус хрус фиуууу
Сноубордистът казва - туп! аааааааа
А жената казва - ах! АХ! ЪЪЪАААААХХХХ!

Честит празник, мили жени. Ние ви обичаме целогодишно. Не се втелясвайте за един ден.

P.S. След като вече влизаме безвъзвратно в матриархата, мисля, че празника на жената трябва да бъде подменен с празник на мъжа :)